Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 60

— Лорд Мормон ни чака — каза Джон.

— Няма да ви задържам. — Ноя го потупа по рамото и се усмихна. — Дано боговете са с вас утре, Сняг. И да върнеш чичо си, чу ли?

— Ще го върнем — обеща му Джон.

Лорд-командир Мормон се беше настанил в Кралската кула, след като пожарът бе изкормил неговата. Джон остави Дух при стражите пред вратата.

— Пак стълби — въздъхна окаяно Сам, когато поеха нагоре. — Мразя стълбите.

— Какво пък, това е едно от нещата, които няма да ни мъчат в гората.

Щом влязоха в солария, гарванът изкряска:

— Сняг!

Мормон прекъсна разговора си и се обърна към тях.

— Много се забавихте с тези карти. — Избута настрана останките от закуската си, за да отвори място на масата. — Сложете ги тук. Ще ги прегледам по-късно.

Торен Малък лес, дребен и жилав щурмовак с тънка брадичка и още по-тънка уста под рехаво покълналата брада, изгледа хладно Джон и Сам. Беше един от привържениците на Алисър Торн и никак не обичаше двамата.

— Мястото на лорд-командира е в Черния замък, да властва и да командва — каза той на Мормон, пренебрегвайки новодошлите. — Така е според мен.

— Мен, мен, мен! — изкрещя гарванът и запляска с криле.

— Ако станеш някой ден лорд-командир, прави каквото намериш за добре — отвърна Мормон на щурмовака, — но според мен все още не съм умрял, нито братята са те поставили на моето място.

— Сега аз съм Първи щурмовак, след като Бен Старк се загуби и сир Джаръми го убиха — възрази Малък лес. — Би трябвало аз да поема командването.

Мормон не искаше и да чуе.

— Изпратих Бен Старк и сир Веймар преди него. Нямам намерение да пращам и теб след тях и да си седя тук и да се чудя колко трябва да чакам, преди и теб да пратя в списъка на изгубените. — После натърти: — А Старк си остава Първи щурмовак, докато не разберем със сигурност, че е мъртъв. Дойде ли този ден, аз съм този, който ще посочи заместника му, не ти. Хайде, стига си ми губил времето. Тръгваме утре призори, или си забравил?

Малък лес стана.

— Както заповяда милорд. — На излизане се намръщи на Джон, сякаш той му беше виновен.

— Първи щурмовак! — Очите на Стария мечок пробягаха към Сам. — По-скоро тебе ще назнача за Първи щурмовак. Има нахалството да ми каже в лицето, че съм твърде стар да тръгвам с него. Приличам ли ти на стар, момче? — Косата, отстъпила от петнистия череп на Мормон, се беше прегрупирала под брадичката му в рунтава сива брада, покриваща гърдите му до половина. Той я потупа силно. — Приличам ли ти на слаб?

Сам отвори уста и само изцвърча, без нищо да може да каже. Стария мечок го ужасяваше.

— Не, милорд — побърза да се намеси Джон. — Вие изглеждате силен като… като…

— Недей да ме ласкаеш, Сняг, знаеш, че не минава. Дайте да ги видя тези карти. — Мормон ги прерови мрачно, спираше се на всяка само за един поглед и изпръхтяваше. — Това ли е всичко, което можа да намериш?