Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 58

„Скоро“, каза си Джон, докато се изкачваха към повърхността. Беше видял вестителя, донесъл на майстер Емон новината за края на лятото — големия гарван от Цитаделата, бял и тих като Дух. Веднъж бе видял зимата, още като много малък, но всички твърдяха, че е била къса и мека. Тази, която идеше, щеше да е друга. Усещаше го с костите си.

Докато стигнат горе, стръмните каменни стъпала бяха накарали Сам да пухти като ковашки мях. Лъхна ги поривист вятър и наметалото на Джон заплющя. Дух се беше проснал и спеше до кирпичената стена на хамбара, но с появата на Джон се събуди, рунтавата му бяла опашка щръкна и вълкът затича след тях.

Сам примижа нагоре към Вала. Извисяваше се над тях, ледена канара с височина седемстотин стъпки. Понякога на Джон му се струваше, че е живо същество, със свои чувства и настроения. С всяко отместване на светлината цветът на леда се променяше. Ту в тъмносиньото на замръзнали реки, ту в мръснобяло, като стар сняг, а щом някой облак преминеше през слънцето, той потъмняваше до светлосивото на гранита. Валът се простираше на изток и на запад, докъдето стигаше погледът му, така огромен, че тухлените укрепления и каменни кули на замъка изглеждаха жалки мъничета. И беше краят на света.

„А ние тръгваме отвъд него.“

Утринното небе беше прошарено от тънки сиви облаци, но светлочервената резка беше там, зад тях. Черните братя бяха нарекли скиталеца „Факела на Мормон“ и твърдяха (полу на шега), че трябва да са го пратили боговете, за да осветява пътя на стареца през Гората на духовете.

— Кометата е толкова ярка, че вече се вижда и денем — каза Сам, заслонил очи с една от книгите.

— Остави ги кометите, Стария мечок иска картите.

Дух заскача пред тях. Замъкът изглеждаше пуст, след като толкова много щурмоваци бяха прескочили до бардака в Къртичиното да „покопаят съкровища“ и да се напият здраво. Грен замина с тях. Пип, Холдър и Тоуд бяха предложили да му купят първата жена в чест на първия му обход. Бяха приканили и Джон и Сам да идат с тях, но Сам се боеше от курви почти толкова, колкото от Гората на духовете, а Джон не пожела.

— Вие правете както искате — каза на Тоуд. — Аз съм положил клетва.

Когато минаха покрай септата, чуха дрезгави гласове, подхванали някаква песен. „В нощта пред битка едни мъже желаят курви, други — песни.“ Джон се зачуди на кого ли ще му е по-добре след това. Септата го изкушаваше не повече от бардака. Храмовете на неговите хора бяха по дивите места, където призрачните дървеса простираха белите си като кости клони. „Седемте нямат власт отвъд вала — каза си, — но моите богове ще ме чакат.“