Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 31

Въпреки това Томен пришпори понито и препусна в галоп през двора с радостни викове. Един от диваците, грамаден и тромав мъж, толкова космат, че лицето му не се виждаше зад мустаците и брадата, надигна момчето от седлото с бронята и всичко, и го постави на земята до вуйчо му. Несекващият смях на Томен отекна от стените на цитаделата, щом Тирион го потупа по гърба на бронята, и Санса се стъписа, разбрала, че двамата са на върха на радостта. Мирцела дотича след брат си, джуджето я вдигна за кръста, завъртя я и тя заквича от възторг.

След като я пусна на земята, дребосъкът я целуна по челото и се заклатушка през двора към Джофри. Последваха го двама от спътниците му: чернокос и черноок наемник, който се движеше като дебнещ див котарак, и някакъв висок мършав младеж със зейнала кухина на мястото на едното око. Томен и Мирцела тръгнаха след тях.

Джуджето се поклони пред краля.

— Ваша милост.

— Ти… — промълви Джофри.

— Аз — съгласи сте Дяволчето. — Макар че може би ми се полага по-вежливо посрещане, като за вуйчо и по-възрастен.

— Казаха, че си умрял — изхриптя гласът на Хрътката.

Джуджето го изгледа. Едното му око беше зелено, другото — черно; и двете бяха ледени.

— Говорех с краля, а не с палето му.

— Аз се радвам, че не си умрял — каза принцеса Мирцела.

— Споделяме мнението ти, мило дете. — Тирион се обърна към Санса. — Милейди, съжалявам за скръбната ви загуба. Боговете наистина са жестоки.

Санса не можа да измисли какво да отговори. Как можеше да съжалява за загубата й? Подиграваше ли се? И не боговете бяха жестоки, а Джофри.

— И за твоята загуба съжалявам, Джоф — каза джуджето.

— Каква загуба?

— За вашия баща, краля. Един такъв едър, с рошава черна брада. Ще си го спомниш, ако се понапънеш. Беше крал преди теб.

— А, за него ли. Да, тъжно е. Един глиган го уби.

— Така ли ви казват „те“, ваша милост?

Джофри се намръщи. Санса почувства, че трябва да каже нещо. Какво я беше учила септа Мордейн? „Бронята на една дама е нейната вежливост.“ Навлече си бронята и промълви:

— Съжалявам, че лейди майка ми ви взе в плен, милорд.

— Доста хора вече съжаляват за това — отвърна Тирион, — и докато приключа с темата, някои ще съжалят много повече… но все пак благодаря за споделеното чувство. Джофри, къде бих могъл да намеря майка ти?

— Тя е със съвета ми — отговори кралят. — Вашият брат Джайм продължава да губи битки. — Изгледа Санса сърдито, сякаш тя беше виновна. — Старките са го пленили, изгубихме Речен пад, а сега глупавият й брат се е обявил за крал.