Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 32
Джордж Мартин
Джуджето се усмихна криво.
— Напоследък какви ли не хора се обявяват за крале.
Джофри не знаеше как да приеме намека. Изгледа го подозрително и не каза нищо.
— Да. Ами… Е, доволен съм, че не си умрял, вуйчо. Донесе ли ми подарък за рождения ми ден?
— Да. Ума си.
— Бих предпочел да беше главата на Роб Старк — рече Джоф и погледна с яд Санса. — Томен, Мирцела, хайде.
— На твое място бих си държал езика зад зъбите, дребосък — изръмжа Сандор Клегейн на Тирион и закрачи след господаря си.
Санса я оставиха с джуджето и чудовищните му спътници. Тя се опита да измисли какво още да му каже.
— Ръката ви е пострадала — успя да промълви накрая.
— Един от вашите северняци ме цапардоса с боздуган в битката на Зелената вилка. Спасих се, като паднах от коня си. — Усмивката му се смекчи, докато оглеждаше лицето й. — Скръбта за лорд баща ви ли ви прави толкова тъжна?
— Баща ми беше предател — отвърна Санса. — И моят брат, и лейди майка ми също са предатели. Аз съм вярна на своя любим Джофри.
— Не се съмнявам. Вярна като сърна, обкръжена от вълци.
— Лъвове — прошепна тя, без да мисли. Огледа се нервно, но наблизо нямаше друг, който да чуе.
Ланистър посегна, хвана ръката й и я стисна.
— Аз съм само едно малко лъвче, детето ми, и се заклевам, че няма да те разкъсам. Сведе глава и добави: — Но сега трябва да ме извиниш. Имам бърза работа с кралицата и съвета.
Санса мълчаливо го изгледа, докато се отдалечаваше с клатушкащата си се походка, като смешно, уродливо същество, показвано по панаирите. „Говори по-нежно от Джофри — помисли тя. — Но и кралицата ми говореше нежно. Все пак е Ланистър, неин брат и вуйчо на Джоф, и не е приятел.“
Някога беше обичала принц Джофри с цялото си сърце и се възхищаваше и се доверяваше на майка му, кралицата. За тази любов и доверие й платиха с главата на баща й. Санса нямаше да допусне повече тази грешка.
ТИРИОН
В смразяващо белите одежди на Кралската гвардия сир Мандън Мур приличаше на загърнат в плащаница труп.
— Нейна милост се разпореди, докато съветът заседава, никой да не ги безпокои.
— Ще ги обезпокоя съвсем малко, сир. — Тирион измъкна свитъка от ръкава си. — Нося писмо от баща ми, лорд Тивин Ланистър, Ръката на краля. Ето го печата му.
— Нейна милост не желае да я безпокоят — повтори сир Мандън, сякаш Тирион беше някой малоумник, който не го е чул.
Веднъж Джайм му беше казал, че Мур е най-опасният от Кралската гвардия — освен самия него естествено, — защото лицето му изобщо не намеквало какво може да предприеме в следващия миг. Тирион беше готов злато да даде за най-малкия намек. Брон и Тимет най-вероятно щяха да убият рицаря, ако се стигнеше до мечовете, но едва ли щеше да е много уместно да започне с убийството на един от защитниците на Джофри. Но пък ако му позволеше да го отпрати, къде отиваше авторитетът му? Затова се усмихна насила.
— Сир Мандън, не съм ви запознал е приятелите си. Това е Тимет, син на Тимет, Червена ръка на клана на Горените мъже. А това е Брон. Навярно помните сир Вардис Иген, който беше капитан на домашната гвардия на лорд Арин?