Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 33

— Знам го. — Очите на сир Мандън бяха светлосиви, странно плоски и безжизнени.

— Знаели сте го — поправи го с усмивка Брон.

Сир Мандън с нищо не показа, че го е чул.

— Както и да е — продължи с безгрижен тон Тирион. — Все пак наистина трябва да се видя със сестра си и да й представя писмото, сир. Ще бъдете ли така любезен да ни отворите вратата?

Белият рицар не реагира. Тирион беше почти готов да се промуши край него, когато сир Мандън неочаквано отстъпи встрани.

— Можете да влезете. Но тези — не.

„Малка победа — помисли той. — Но сладка.“

Тирион се шмугна с едното рамо напред през вратата и се почувства почти пораснал. Петимата членове на малкия кралски съвет изведнъж замлъкнаха около заседателната маса.

— Ти?! — каза сестра му Церсей с тон, съдържащ еднаква мяра неверие и неприязън.

— Сега разбирам откъде се е учил Джофри на вежливост. — Тирион спря, за да огледа с възхита двата валириански сфинкса, пазещи вратата, придавайки си небрежна самоувереност. Церсей беше в състояние да надушва човешката слабост, както псетата надушват страха.

— Какво търсиш тук? — Красивите зелени очи на милата му сестрица го изгледаха без най-малкия намек за радост.

— Доставям писмо от лорд баща ни. — Той се дотътри до масата и сложи пергамента на нея.

Евнухът Варис взе писмото и го завъртя в нежните си напудрени ръце.

— Колко мило от страна на лорд Тивин. И восъкът с печата му е с такъв изящен оттенък на златно… — Варис огледа грижливо печата. — По всичко изглежда, че е истински.

— Разбира се, че е истински. — Церсей издърпа пергамента от ръцете му, счупи печата и разгъна свитъка.

Тирион я гледаше, докато четеше. Сестра му беше заела кралското кресло — беше решила, че Джофри едва ли ще си дава труд да присъства на съвета по-често, отколкото Робърт преди него — затова Тирион се покачи на креслото на Ръката. Изглеждаше най-подходящото.

— Това е абсурд — най-сетне каза кралицата. — Милорд баща ми е изпратил брат ми да седи на неговото място в съвета. Задължава ни да приемем Тирион като Ръката на краля, докато той самият не се присъедини към нас.

Великият майстер Пицел поглади рехавата си бяла брада и закима тежко.

— Изглежда, трябва да изкажем удовлетворението си от пристигането ви.

— Наистина. — Оплешивяващият, с изпъкнали челюсти Джанос Слинт приличаше по-скоро на жаба, на много самодоволна жаба, доста надскочила мястото си. — Ужасна нужда имаме от вас, милорд. Бунтове навсякъде, тази мрачна поличба в небето, градските улици кипят…

— И по чия вина е това, лорд Джанос? — изплющя езикът на Церсей. — Вашите златни плащове са длъжни да пазят реда. Колкото до теб, Тирион, по-добре щеше да ни служиш на бойното поле.

Той се разсмя.

— О, не. От бойни полета ми писна, благодаря. В кресло седя по-добре, отколкото на кон, и честно казано, предпочитам да държа чаша вино вместо бойна секира. Целият онзи тътен на барабани, слънчевият блясък по броните, цвилещите и подскачащи великолепни дестриери? Хич не ми ги хвали. От барабаните ме заболяваше главата, слънчевият блясък по бронята ми ме свари като гъска, а пък великолепните дестриери дрискат където им падне. Не че се оплаквам. В сравнение с гостоприемството, което получих в Долината на Арин, барабаните, конските фъшкии и мухите са любимите ми неща.