Читать «Сблъсък на крале» онлайн - страница 29

Джофри се намръщи. Знаеше, че го лъже, Санса го виждаше в очите му. Кръв щеше да й изкара заради това.

— Момичето говори истината — изхриптя гласът на Хрътката. — Това, което човек посее на рождения си ден, ще го жъне през годината. — Гласът му беше съвсем спокоен, сякаш изобщо не го интересуваше дали кралят му вярва, или не. Възможно ли беше да е истина?

Санса не знаеше. Просто й беше хрумнало в последния миг на отчаяние, за да избегне боя.

Сърдит, Джофри помръдна в креслото си и махна към сир Донтос.

— Махнете го. Ще наредя да го убият утре този глупак.

— Прав сте — каза Санса. — Наистина е глупак. Колко умно от ваша страна, че го забелязахте. Той е по-подходящ за дворцов глупак, отколкото за рицар, нали? Би трябвало да го облечете в пъстри дрехи и да го направите свой шут. Той не заслужава милостта на бързата смърт.

Кралят я изгледа за миг.

— Май не си толкова тъпа, колкото казва майка ми. — Обърна се и извика: — Чу ли какво каза милейди, Донтос? От днес ще бъдеш новият ми шут. Можеш да спиш при Лунното момче и се облечи шарено.

Сир Донтос, набързо отрезвял от нечакания допир със смъртта, запълзя на колене.

— Благодаря, ваша милост. И на вас, милейди. Благодаря ви.

Докато двама от гвардейците на Ланистър го отвеждаха, съдията пристъпи към кралската трибуна.

— Ваша милост, да призова ли нов съперник за Брун, или да продължа със следващия двубой?

— Стига. Това са бълхи, никакви рицари не са. Всички трябва да ги пратя на смърт, само че днес е рожденият ми ден. Турнирът приключи. Да не ги виждам повече.

Съдията на турнира се поклони, но принц Томен не прояви същото покорство.

— Аз трябваше да изляза срещу сламения човек.

— Не днес.

— Но аз искам да се бия!

— Не ме интересува какво искаш.

— Мама каза, че мога да изляза.

— Наистина го каза — подкрепи го принцеса Мирцела.

— Мама каза! — присмя се Джоф. — Не се дръжте като деца.

— Ние сме деца — възрази самоуверено Мирцела. — И би трябвало да се държим като деца.

— Хвана ви — засмя се Хрътката.

Джофри се оказа победен.

— Е, добре. Дори брат ми не може да се катурне по-зле от тези бълхи. Съдия, изкарай плашилото, Томен иска да е бълха.

Томен изрева от радост и хукна да се приготви, топчестите му къси крачета затопуркаха по дъсчения подиум.

— Успех! — извика след него Санса.

Закрепиха плашилото в далечния край на полосите, докато оседлаваха понито на принца. Противникът на Томен представляваше „войник“ от кожа с ръст на дете, напълнен със слама и окачен на въртяща се дървена ос, с щит в едната ръка и увит с парцали боздуган в другата. Някой беше поставил върху „рицарската“ глава два еленови рога. Санса си спомни, че бащата на Джофри крал Робърт носеше рога на шлема си… но също и чичо му лорд Ренли, братът на Робърт, който се оказа изменник и се самопровъзгласи за крал.

Двама скуайъри облякоха малкия принц в пищните му доспехи от сребро и пурпур. От гребена на шлема му се спускаше дълъг кичур червени пера, а на щита му подскачаха на задните си лапи лъвът на Ланистър и коронованият елен на Баратеон. Скуайърите му помогнаха да се качи на седлото и сир Ейрон Сантагар, учителят по оръжие в Червената цитадела, пристъпи и му връчи дълъг сребърен меч със затъпено острие и с дръжка с листовидна форма, изработен като за ръка на осемгодишен рицар.