Читать «Пир за врани» онлайн - страница 77

„Милорд баща ми“.

— Смъртта.

Тя също го надушваше — смътния шепот на гниенето, и й се искаше да сбръчка нос. Седемте септони в сребърните халати стояха зад постамента и зовяха Отеца Свише да съди справедливо лорд Тивин. Щом приключиха, седемдесетте и седем септи, струпани пред олтара на Майката, запяха молитви към нея — молитви за милост. Междувременно Томен вече не го свърташе на едно място и дори коленете на кралицата започнаха да я болят. Тя хвърли поглед към Джайм. Близнакът й стоеше все едно, че е изсечен от камък. Не я погледна.

Долу при пейките чичо й Кеван беше коленичил, с изгърбени рамене, синът му бе до него. „Лансел изглежда по-зле от баща ми“. Макар и само на седемнайсет, можеше да мине за седемдесетгодишен: посивяло мършаво лице с хлътнали страни и очи, косата му бе побеляла и трошлива като креда. „Как може Лансел да е сред живите, след като Тивин Ланистър е мъртъв? Ума ли са си изгубили боговете?“

Лорд Джилс кашляше повече от обичайното и покриваше носа си с кърпа от червена коприна. „Той също го надушва“. Великият майстер Пицел беше затворил очи. „Ако заспи, заклевам се, ще заповядам да го набият с камшици“. Вдясно от постамента бяха коленичили Тирелите: владетелят на Планински рай, отвратителната му майка и празноглавата му жена, синът му Гарлан и дъщеря му Марджери. „Кралица Марджери“, напомни си тя; вдовицата на Джоф и бъдеща съпруга на Томен. Марджери много приличаше на брат си, Рицаря на цветята. Кралицата се зачуди дали имат и други общи неща. „Доста дами чакат да завъртят раболепно поли пред малката ни розичка, ден и нощ“. Сега бяха с нея, почти цяла дузина. Церсей замислено огледа лицата им. „Коя ли от тях е най-настървена, най-покварена и най-жадна за благоволението ми? Коя ли е с най-развързания език?“ Трябваше да се постарае да го разбере.

Изпита облекчение, когато най-сетне песнопенията свършиха. Миризмата от трупа на баща й като че ли се беше усилила. Повечето опечалени имаха благоприличието да се престорят, че всичко е в реда на нещата, но Церсей видя, че две от братовчедките на лейди Марджери са сбръчили тирелските си носове. Когато двамата с Томен тръгнаха обратно по пътеката, й се стори, че чу как някой измърмори за „нужник“ и се изкиска, но щом извърна глава да види кой го е казал, морето от строги лица я изгледа безизразно. „Никога нямаше да си позволят шеги, докато той беше жив. С един поглед само щеше да обърне червата им на вода“.

В Коридора на Светилниците дошлите на поклонението забръмчаха като рояк мухи, нетърпеливи да й изкажат безполезните си съболезнования. Близнаците Редвин целунаха ръката й, а баща им я целуна по бузите. Халин Пироманта й обеща в деня, в който костите на баща й тръгнат на запад, в небето да пламне огнена ръка. Лорд Джилс я увери, че бил наел майстор каменоделец да направи статуя на лорд Тивин, която да стои на вечен страж до Лъвската порта. Сир Ламберт Търнбъри, с превръзка на дясното око, се закле, че щял да я носи, докато не й донесе главата на брат й джуджето.

Кралицата тъкмо се беше измъкнала от ръкостисканията на този глупак, когато се озова притисната от лейди Фалайс от Стоукуорт и мъжа й, сир Балман Бърч.