Читать «Пир за врани» онлайн - страница 78

— Милейди майка ми ви праща съболезнованията и извиненията си — забърбори Фалайс. — Лолис ражда и тя трябваше да остане с нея. Моли да й простите, й каза да ви попитам… майка ми се възхищаваше от покойния ви баща повече от всички мъже. Ако сестра ми роди момченце, желанието й е да може да го нарече Тивин, ако… ако съизволите.

Церсей я зяпна изумена.

— Малоумната ви сестра се оставя да я изнасили половин Кралски чертог, а Танда смята да удостои копелето с името на милорд баща ми? Не.

Фалайс се сви като ударена през лицето, но съпругът й само поглади с палец дебелия си русоляв мустак.

— И аз го казах на Танда. Ще намерим по… ъъ… подобаващо име за копелето на Лолис, имате думата ми.

— Гледайте да намерите.

Церсей им обърна гръб. Видя, че Томен е попаднал в прегръдките на Марджери Тирел и баба й. Кралицата на тръните беше толкова ниска, че за миг Церсей я взе за друго дете. Преди да успее да измъкне сина си, натискът на тълпата я отведе лице в лице с чичо й. Тя му напомни за предстоящата среща, а сир Кеван кимна уморено и я помоли за разрешение да се оттегли. Но Лансел се задържа — самият образ на човек, стъпил с единия крак в гроба. „Но дали влиза, или излиза от него?“

Церсей се усмихна насила.

— Лансел, радвам се, че те виждам укрепнал. Майстер Балабар ни съобщи толкова ужасни неща, че се опасявахме за живота ти. Но си мислех, че вече си тръгнал за Дари да поемеш владенията си. — Баща й беше направил Лансел лорд след битката при Черна вода, като отплата към брат си Кеван.

— Още не. В замъка ми има разбойници. — Гласът на братовчед й беше тънък като мустаците на горната му устна. Макар косата му да беше побеляла, мъхът на мустаците му си беше запазил песъчливия цвят. Церсей често го беше зяпала, докато момчето помпаше предано между бедрата й. „Все едно че се е оцапал с кал по устната“. Често му се беше заканвала, че ще го почисти с малко плюнка. — Речните земи имат нужда от силна ръка, казва баща ми.

„Жалко, че получават твоята“, искаше й се да отвърне. Но вместо това се усмихна.

— А и да те женят трябва също така. Болнавото лице на младия рицар помръкна.

— Момиче на Фрей, и не по мой избор. Дори не е девственица. Вдовица, от кръвта на Дари. Баща ми казва, че щяло да помогне с крепостниците ми, но всички селяни са мъртви. — Посегна да я хване за ръката. — Жестоко е, Церсей. Знаеш, че обичам…

— … дома Ланистър — довърши тя вместо него. — Никой не може да се съмнява в това, Лансел. Дано жена ти да ти даде силни синове, — „И дано лорд дядо й да не е домакинът на сватбата“. — Знам, че ще свършиш много благородни дела в Дари.

Лансел кимна, явно отчаян.

— Когато изглеждаше, че ще умра, баща ми доведе Върховния септон да се помоли за мен. Той е добър човек. — Очите на братовчед й бяха мокри и лъскави, очи на дете върху старческо лице. — Казва, че Майката ме е пощадила за някаква свята цел, за да мога да изкупя греховете си.

Церсей се зачуди как се надява да изкупи греха си с нея. „Помазването му в рицарство беше грешка, спането с него — още по-голяма“. Лансел беше слаба тръстика, а новонамерената му благочестивост никак не й харесваше: много по-забавен беше, докато се опитваше да се прави на Джайм. „Какво ли е казал този циврещ глупак на Върховния септон? И какво ще каже на малката си Фрей, когато си легнат в тъмното?“ Ако признаеше, че е спал с нея — какво пък, това можеше да го преживее. Мъжете винаги се хвалеха с жени; щеше да го пренебрегне като перчене на едно момче с жълто около устата, замаяно от красотата й. „Но виж, ако пропее за Робърт и виното…“