Читать «Пир за врани» онлайн - страница 75

Петнистата старческа ръка — приличаше на кокоши крак — се показа от ръкава, обшит със златни волути и малки кристали. Церсей коленичи на мокрия мрамор, целуна пръстите му и накара Томен да стори същото. „Колко знае за мен? Колко му е казало джуджето?“ Върховният септон я придружи в септата с усмивка. Но дали беше заканителна усмивка, пълна с неизречено знание, или глупаво кривване на сбръчканите старчески устин? Не можеше да е сигурна.

Тръгнаха по Коридора на Светилниците под цветните глобуси от оловно стъкло; Церсей държеше Томен за ръка. От двете им страни крачеха Трант и Черното котле, водата капеше по пода от мокрите им плащове. Върховният септон вървеше бавно, подпираше се на тояга от язово дърво, увенчана с кристално кълбо. Придружаваха го седмина от Преблагочестивите, в бляскавите сребърни одежди. Томен носеше под самуровата мантия златоткани дрехи, кралицата — стара рокля от черно кадифе, обшита с хермелин. Не беше имало време да й ушият нова, а не можеше да носи същата, която бе облякла за Джофри, нито другата, с която бе погребала Робърт.

„Поне няма да се очаква да облека траур за Тирион. За него ще облека пурпурна коприна и златоткано и ще си сложа рубини в косата“. Този, който й донесеше главата на джуджето, щеше да бъде удостоен с лордска титла, бе обявила тя, колкото и нисше да е потеклото му. Гарвани разнасяха обещанието й до всяко кътче на Седемте кралства и много скоро вестта щеше да прехвърли Тясното море до Деветте свободни града и земите отвъд тях. „Ако ще и до края на света да бяга Дяволчето, няма да ми се измъкне“.

Кралската процесия мина през вътрешните врати, влезе в сводестите недра на Великата септа и продължи по широка пътека, една от седемте, които се събираха под купола. Отляво и отдясно знатни опечалени се смъкваха на колене, щом кралят и кралицата минеха покрай тях. Много от знаменосците на баща й бяха тук, и рицари, сражавали се редом до лорд Тивин в над петдесет битки. Гледката й внуши повече самоувереност. „Не съм лишена от приятели“. Тленните останки на лорд Тивин Ланистър почиваха върху стъпаловиден мраморен постамент под високия купол на Великата септа. До главата му в траурно бдение стоеше Джайм, стиснал със здравата си ръка дръжката на грамаден позлатен меч — острието бе опряно в пода. Плащът му с качулка беше бял като сняг, а люспите на дългата ризница — обсипани с перли в златен обков. „Лорд Тивин щеше да го иска в златото и пурпура на Ланистър — помисли тя. — Винаги се дразнеше, като види Джайм целия в бяло“. Брат й освен това отново си пускаше брада. Четината покриваше челюстта му и бузите и му придаваше грубоват, неспретнат вид. „Можеше поне да изчака, докато заровим костите на баща ни под Скалата“.

Церсей поведе краля нагоре по трите стъпала, за да коленичат до тялото. Очите на Томен бяха пълни със сълзи.