Читать «Пир за врани» онлайн - страница 79

— Изкуплението се постига най-добре с молитва — каза му Церсей. — Мълчалива молитва. — Остави го да си мисли над това и се стегна да изтърпи тълпата Тирели.

Марджери я прегърна като сестра, което кралицата намери за нагло, но не беше нито мястото, нито времето да я укорява. Лейди Алери и братовчедките се задоволиха с целуване на пръстите й. Лейди Грейсфорд, наедряла с дете в утробата, поиска благоволението на кралицата да го нарече Тивин, ако е момче, или Лана, ако е момиче. „И ти ли? — едва не простена тя. — Кралството ще се удави в Тивиновци“. Даде съгласието си възможно най-галантно и с престорена радост.

Тази, която наистина я зарадва, беше лейди Мериуедър.

— Ваше величество — заговори тя със знойния си мирски акцент, — писах на приятелите си отвъд Тясното море, помолих ги да задържат Дяволчето веднага щом покаже грозното си лице в Свободните градове.

— Имате ли много приятели отвъд морето?

— В Мир много. В Лис също, и в Тирош. Влиятелни хора.

Церсей беше склонна да го повярва. Жената от Мир беше повече от красива — дългокрака и с едри гърди, с гладка маслинена кожа, сочни устни, огромни тъмни очи и гъста черна коса, винаги разчорлена, все едно лейди Мериуедър току-що е станала от леглото. „Тя дори мирише на грях, като някакъв екзотичен лотос“.

— Двамата с лорд Мериуедър желаем само да служим на ваше величество и на малкия крал — измърка чувствено лейди Мериуедър.

„Амбициозна е. А лорд съпругът й е горд, но беден“.

— Трябва да поговорим пак, милейди. Таена, нали? Изключително мила сте. Знам, че ще станем големи приятелки.

След това й връхлетя владетелят на Планински рай. Мейс Тирел беше само с десетина години по-голям от Церсей, но тя винаги беше мислила, че е по-скоро на годините на баща й. Не беше толкова висок като лорд Тивин, но иначе беше по-едър, с издути гръди и още по-издуто шкембе. Косата му беше с лешников цвят, но брадата му бе прошарена с бяло и сиво. Лицето му винаги бе зачервено.

— Лорд Тивин беше велик мъж, необикновен мъж — тежко заяви той, след като я целуна по двете бузи. — Боя се, че никога повече няма да видим човек като него.

„Гледаш копието му, глупак — помисли Церсей. — Тук пред теб стои неговата дъщеря“. Но имаше нужда от Тирел и от силата на Планински рай, за да опази Томен на трона, затова отвърна само:

— Ще ни липсва много.

Тирел сложи ръка на рамото й.

— Никой жив мъж не е годен да облече бронята на лорд Тивин, то е ясно. Но все пак владенията продължават да съществуват и трябва да се управляват. Ако мога нещо да направя, за да послужа в този тежък час, достатъчно е ваше величество само да поиска.