Читать «Пир за врани» онлайн - страница 70

Йорко гребеше на север от пристаните. Влязоха в голям канал, широк зелен воден път, който водеше право към центъра на града. Минаха под сводовете на изваян каменен мост, украсен с поне стотина видове риби, раци и сепии. Отпред се появи втори мост, този път изваян на плетеница от разлистени лозници, а зад него трети, зяпнал ги с хиляди изрисувани очи. От двете им страни се отваряха устията на по-малки канали, а по тях — на още по-малки. Аря видя, че някои от къщите са построени над водните улици, превръщайки каналите в нещо като тунели. По тях навътре и навън се плъзгаха тънки лодки, наподобяващи водни змии, с нарисувани глави и извити нагоре опашки. Не бяха с весла — мъже в сиви, кафяви и тъмнозелени като мъх наметала стояха на кърмата и ги тласкаха с прътове. Видя и грамадни плоскодънни баржи, натоварени със сандъци и бурета и бутани от по двайсетина мъже с прътове от двете страни, изящни плаващи къщи с фенери от цветно стъкло, кадифени завески и бронзови фигури на носа. А в далечината, високо над каналите и къщите, се виждаше нещо като масивен каменен път, поддържан от три реда могъщи арки, които чезнеха в мъглите на юг.

— Какво е това? — попита тя и посочи натам.

— Сладководната река — отвърна Йорко. — Носи прясна вода от континента, през тинестите низини и плитчините. Хубава сладка вода за чешмите.

Аря се обърна назад. Пристанището и лагуната се бяха скрили. Напред от двете страни на канала се редяха грамадни статуи, строги каменни мъже в дълги бронзови роби, оцапани с курешки от морските птици. Някои държаха книги, други — ками, трети — чукове. Един стискаше златна звезда в изпънатата си нагоре ръка. Друг държеше обърнат каменен бокал, от който се лееше безкраен поток вода и се плискаше в канала.

— Богове ли са? — попита Аря.

— Морски господари — отвърна Йорко. — Островът на Боговете е по-натам. Виждаш ли? Шест моста по-надолу, на десния бряг. Онова там е храмът на Лунните певци.

Беше едно от зданията, които Аря бе зърнала от лагуната, могъща грамада снежнобял мрамор, увенчана с огромен посребрен купол, чиито прозорци от млечно стъкло изобразяваха всички лунни фази. От двете страни на портата стояха мраморни девици, високи колкото морските господари, и крепяха трегера с форма на лунен сърп.

Отвъд него се издигаше друг храм, здание от червен камък, сурово и неприветливо като крепост. На върха на голямата му четвъртита кула в железен мангал с диаметър двайсет стъпки гореше огън, по-малки огньове пламтяха от двете страни на бронзовите му врати.

— Червените жреци обичат огньовете си — каза Йорко. Господарят на Светлината е техният бог, Р’хлор.

„Знам“. Аря помнеше Торос Мирски в старата му очукана броня върху робите, толкова избледнели, че приличаше по-скоро на розов, отколкото на червен жрец. Но все пак целувката му беше върнала лорд Берик от смъртта. Загледа се, докато къщата на червения бог се отнаяше назад, зачудена дали и неговите браавошки жреци могат да правят същото.

После се появи грамадна, покрита с лишеи тухлена постройка, Аря щеше да я вземе за някакъв склад, но Йорко каза: