Читать «Пир за врани» онлайн - страница 462

— Както кажете, милейди. — Алайн си спомни предупреждението на Петир.

— Ранда. Хайде, моля те, можеш да го кажеш. Ран-да.

— Ранда.

— Е, така е много по-добре. Боя се, че съм длъжна да ти се извиня. Знам, ще си помислиш за мен, че съм разпътна, но спах с онова хубаво момче, Марилион. Зная, че беше чудовище. Пееше прелестно и можеше да прави най-сладки неща с пръстите си. Изобщо нямаше да го взема в леглото, ако знаех, че ще бутне лейди Лиза през Лунната врата. По правило не лягам с чудовища. — Огледа Алайн. — Ти си по-хубава от мен, но моите гърди са по-големи. Според майстерите по-големите гърди не дават повече мляко от малките, но не го вярвам. Не си виждала кърмачка с малки ненки, нали? Твоите са доста едри за момиче на твоята възраст, но като са копелдашки цици, не би трябвало да ме притесняват. — Миранда придърпа мулето си по-близо. — Вярвам, знаеш, че Мия не е девица?

Знаеше го. Дебелата Мади й го беше прошепнала веднъж, когато Мия им донесе продукти.

— Мади ми каза.

— Не се съмнявам. Устата й е голяма като баджаците, а баджаците й са огромни. Мичъл Редфорт беше единият. Беше скуайър на Лин Корбрей. Истински скуайър, не като онова недодялано хлапе, сегашния скуайър на сир Лин. Разправят, че го е взел за пари. Мичъл беше най-добрият младеж с меча в Долината, и галантен… или така поне си мислеше горката Мия, докато не се ожени за една от дъщерите на Бронзовия Йон. Лорд Хортън не му е оставил избор по въпроса, убедена съм, но все пак беше жестоко за Мия.

— Сир Лотор я харесва. — Алайн погледна към мулетарката на двайсетина стъпки по-надолу. — Повече от харесва.

— Лотор Брун? — Миранда повдигна вежда. — Тя знае ли? — Не дочака отговор. — Никаква надежда няма горкият. Баща ми се опита да намери партия за Мия, но тя ги отхвърли всички. Тази наистина си е половин муле.

Въпреки предпазливостта си Алайн неволно изпита топлина към Миранда. След бедната Джейни не си беше имала приятелка, с която да може да поклюкарства.

— Мислиш ли, че сир Лотор я харесва такава, каквато е сега, в ризница и в кожи? — попита. Миранда изглеждаше много по-веща в светските неща. — Или си я мечтае облечена в коприни и кадифета?

— Той е мъж. Мечтае си я гола.

„Опитва се отново да ме накара да се изчервя.“

Лейди Миранда сякаш прочете мислите й.

— Само как хубаво порозовяваш. Аз когато се изчервя, приличам на ябълка. Не съм се изчервявала от години обаче. — Наведе се към нея. — Баща ти смята ли да се жени отново?

— Баща ми? — Алайн изобщо не беше мислила за това. Самата идея, кой знае защо, я смути. Неволно си спомни изражението на Лиза Арин, когато политна от Лунната врата.

— Всички знаем колко предан беше на лейди Лиза — продължи Миранда, — но не може да скърби вечно. Трябва му някоя хубавичка млада жена, която да отмие скръбта. Предполагам, че би могъл да си избере между половината знатни девици в Долината. Какъв по-добър съпруг от нашия храбър лорд-протектор? Жалко само, че си нямаше някое по-хубаво прозвище от това Кутре. Колко му е малък, знаеш ли?