Читать «Пир за врани» онлайн - страница 461
Джордж Мартин
— Аня Уейнууд? Наистина? — Явно лордовете декларанти се бяха свели от шестима до трима. В деня, когато си тръгнаха от върха, Петир Белиш беше уверен, че ще спечели на своя страна Симънд Темпълтън, но не и лейди Уейнууд. — Друго има ли? — Орлово гнездо бе толкова самотно място, че тя жадуваше за новини от външния свят, колкото и да бяха дребни и незначителни.
— От баща ти — не, но получихме и други птици. Войната продължава навсякъде освен тук. Речен пад се е предал, но Драконов камък и Бурен край още държат страната на лорд Станис.
— Лейди Лиза беше много мъдра да ни опази от това.
Миранда отвърна с лукавата си усмивчица:
— Да, тя беше самата душа на мъдростта, добрата ни лейди. — Намести се в седлото. — Защо мулетата трябва да са толкова кокалести и зли? Мия не ги храни достатъчно. Едно хубаво тлъстичко муле щеше да е по-удобно за яздене. Знаеш ли, че си имаме нов Върховен септон? А, и Нощният страж си има ново момче командир, някакво копеле на Едард Старк.
— Джон Сняг ли? — изломоти тя изненадана.
— Сняг? Да, Сняг трябва да е, предполагам.
Не беше помисляла за Джон сякаш от векове. Беше й само наполовина брат, но все пак… след като Роб, Бран и Рикон бяха мъртви, Джон Сняг й оставаше единственият брат. „Сега и аз съм незаконно дете, също като него. О, колко хубаво би било да го видя отново.“ Но това, разбира се, никога нямаше да се случи. Алайн Камък нямаше братя, незаконни или не.
— Нашият братовчед Йон Бронзовия уредил меле при Рунстоув — продължи разсеяно Миранда Ройс. — Малко, само за скуайъри. Било е, за да може Хари Наследника да спечели почестите, и ги е спечелил.
— Хари Наследника ли?
— Повереникът на лейди Уейнууд. Харолд Хардинг. Явно вече трябва да го наричаме
— О! — Алайн беше объркана. Защо повереникът на лейди Уейнууд трябваше да е неин наследник? Тя си имаше синове от нейната кръв. Единият беше Рицарят на Кървавата порта, сир Донел. Но не искаше да изглежда глупава, затова каза само: — Моля се да се докаже като добър рицар.
Лейди Миранда изсумтя.
— Аз се моля да го хване шарката. Има незаконна дъщеря от някакво си момиче от простолюдието. Милорд баща ми се надяваше да ме ожени за лорд Хари, но лейди Уейнууд не искаше и да чуе. Не знам мене ли ме намери за неподходяща или зестрата ми. — Въздъхна. — А ми е нужен съпруг. Имах един преди време, но го убих.
— Нима? — възкликна стъписана Алайн.
— О, да. Издъхна върху мен. В
Помисли си за Тирион и за Хрътката, и как я беше целунал, и кимна.
— Сигурно е било ужасно, милейди. Да издъхне. Искам да кажа… докато… докато…
— … ме ебеше? — Лейди Миранда сви рамене. — Смущаващо беше, определено. Да не говорим, че беше неучтиво. Не прояви дори обичайното приличие да ми насади дете. Старите мъже имат слабо семе. Тъй че ето ме, вдовица, но почти неизползвана. Хари можеше да направи нещо по-лошо. И ще го направи, смея да твърдя. Лейди Уейнууд най-вероятно ще го ожени за някоя от внучките си или за някоя на Бронзовия Йон.
