Читать «Пир за врани» онлайн - страница 460

— Не бива да се скупчваме в планините — обърна се към другите двама водачи на мулета. — Аз взимам лорд Робърт и спътниците му. Оси, ти ще свалиш сир Лотор и другите, но ми дай поне час преднина. Карот, ти поемаш сандъците. — Обърна се към Робърт Арин и вятърът разроши черната й коса. — Кое муле желаете да яздите днес, милорд?

— Те всичките миришат. Ще взема сивото, със сдъвканото ухо. Искам Алайн да язди до мене. И Миранда.

— Където пътят е достатъчно широк. Хайде, милорд, да ви качваме на мулето. Във въздуха намирисва на сняг.

Изтече още половин час, докато се подготвят за тръгване. Мия Камък нададе отривиста команда и двама от войниците на Небе отвориха портите. Мия ги поведе с лорд Робърт плътно зад нея, загърнат в наметалото от меча кожа. След тях поеха Алайн и Миранда Ройс, а после Гретчел и Мади, Терънс Линдърли и Джилс Графтон. Майстер Колемон пое ариергарда, водеше второ муле, натоварено със сандъци с билки и отвари.

Извън стените вятърът рязко се усили. Намираха се над линията на дърветата, изложени на стихиите. Алайн беше благодарна, че се е облякла толкова топло. Наметалото й шумно заплющя зад нея, внезапният порив смъкна качулката й. Тя се изсмя, но няколко разтега напред лорд Робърт изскимтя:

— Много е студено! Да се върнем и да почакаме да стане по-топло.

— По-топло ще е в долината, милорд — отвърна Мия. — Ще видите, като слезем.

— Не искам да видя — каза Робърт, но Мия продължи напред, без да му обръща внимание.

Пътят представляваше криволичеща линия от всечени в стръмния планински склон каменни стъпала, но мулетата познаваха всяка стъпка по тях. Алайн се радваше на това. Тук-там камъкът беше напукан и изранен от напора на безброй сезони с тяхното топене и замръзване. Преспи ослепително бял сняг се бяха вкопчили в скалата от двете страни на пътеката. Слънцето блестеше ярко, небето бе синьо и соколи кръжаха над главите им, яхнали вятъра.

Тук горе, където склонът беше най-стръмен, стъпалата се виеха, вместо да се спускат право надолу. „Нагоре се изкачи Санса Старк, но надолу се спуска Алайн Камък.“ Странна мисъл. Спомни си, че при изкачването Мия я беше предупредила да гледа само пътеката напред.

— Гледай нагоре, не надолу — бе казала… но при спускането това беше невъзможно. „Мога да затворя очи. Мулето си знае пътя, няма нужда от мен.“ Но това изглеждаше по-скоро присъщо на Санса, онова уплашено момиче. Алайн беше по-голяма — и смела копелдачка.

Отначало яздеха в колона по един, но по-надолу пътеката се ушири достатъчно, за да продължат по двама, и Миранда Ройс се изравни с нея.

— Получихме писмо от баща ти — заговори я толкова небрежно, че все едно си седяха със септата и плетяха. — Казва, че се връща и се надява скоро да види скъпата си дъщеря. Пише, че Лайънъл Корбрей бил много доволен с младоженката си, а още повече — от зестрата й. Дано само лорд Лайънъл да помни с коя от двете трябва да легне. Лейди Уейнууд се появила на брачното празненство с Рицаря на Девет звезди, казва лорд Петир, за изумление на всички.