Читать «Пир за врани» онлайн - страница 459

— Милорд е храбър — промълви Алайн, щом усети, че трепери. — Аз съм толкова уплашена, че едва мога да говоря, но не и вие.

Усети го как кимна на гърдите й.

— Крилатият рицар е бил храбър, аз също — похвали се момчето. — Аз съм Арин.

— Ще ме прегърне ли силно моят Сладък Робин? — попита тя, макар той вече да я държеше толкова силно, че едва можеше да диша.

— Щом искаш — прошепна той.

И вкопчени един в друг, продължиха право надолу към Небе. „Да наречеш това замък е все едно да наречеш дъното на нощно гърне езеро“, помисли Алайн, щом бурето се отвори, за да могат да излязат в междинния замък. Небе представляваше само една полукръгла стена от камък без хоросан, обкръжаваща каменна издатина и зейналата паст на пещера. Вътре имаше складове и конюшни, дълга естествена кухина и вкопаните ръкохватки в скалата за изкачването до Орлово гнездо. Отвън теренът беше осеян с камъни и канари. Земни насипи осигуряваха достъп до стената. На шестстотин стъпки горе Орлово гнездо изглеждаше толкова малко, че можеше да го затули с длан, но далече долу Долината се простираше зелена и златиста.

В междинния замък ги очакваха двадесет мулета с двама водачи и лейди Миранда Ройс. Дъщерята на лорд Нестор се оказа ниска понаедряла жена на годините на Мия Камък, но докато Мия беше тънка и жилава, Миранда беше с мека плът и ухаеше сладко, широка в бедрата и в кръста, и с пищна гръд. Гъсти къдрици с лешников цвят обкръжаваха закръглени червени бузки, малка уста и две игриви кафяви очи. Когато Робърт пристъпи боязливо от бурето, тя коленичи в преспата сняг и зацелува ръката и страните му.

— Милорд — възкликна тя, — толкова сте пораснал!

— Нали? — отвърна Робърт доволен.

— Скоро ще сте по-висок от мен — излъга дамата. Изправи се и изтупа снега от полите си. — А вие трябва да сте дъщерята на лорд-протектора — добави, а бурето с дрънчене се заиздига към Орлово гнездо. — Чух, че сте били красива. Виждам, че е истина.

Алайн отвърна с учтив реверанс.

— Милейди е много мила.

— Мила? — Миранда се засмя. — Колко досадно би било. Стремя се да съм лукава. Трябва да ми разкажеш всичките си тайнички, докато яздим надолу. Може ли да те наричам Алайн?

— Както пожелаете, милейди. — „Но никакви тайни няма да измъкнеш от мен.“

— „Милейди“ съм в Портите, но тук горе в планината можеш да ме наричаш Ранда. На колко си години, Алайн?

— На четиринайсет, милейди. — Беше решила, че Алайн Камък трябва да е по-голяма от Санса Старк.

— Ранда. Имам чувството, че съм била на четиринайсет преди сто години. Колко невинна бях. Ти невинна ли си, Алайн?

Тя се изчерви.

— Не бива да… да, разбира се.

— За лорд Робърт се пазиш, а? — подразни я лейди Миранда. — Или има някой пламенен скуайър, който си мечтае за благоволението ти?

— Не — отвърна Алайн, а Робърт каза:

— Тя е моя приятелка. Терънс и Джилс не могат да я имат.

Междувременно пристигна и второто буре, тупна леко в преспата замръзнал сняг. Майстер Колемон се появи със скуайърите Терънс и Джилс. Следващата макара спусна Мади и Гретчел с Мия Камък, която бързо пое нещата в ръцете си.