Читать «Пир за врани» онлайн - страница 452

— Много силен изглеждате тази сутрин, милорд. — Обичаше да му казват колко силен изглежда. — Да заръчам ли на Мади и Гретчел да ви приготвят гореща вода за баня? Мади ще ви изтрие гърба и ще умие косата ви, да ви направи чист и царствен за пътуването ви. Няма ли да е приятно?

— Не. Мразя Мади. Тя има брадавица на окото и търка толкова силно, че ме боли. Когато мама ме търкаше, никога не ме болеше.

— Ще кажа на Мади да не търка Сладкия ми Робин толкова силно. Човек се чувства по-добре, когато е свеж и чист.

— Не искам баня, казах ти! Главата ме боли ужасно.

— Да донеса ли топла кърпа за челото ви? Или чаша сънно вино? Но съвсем мъничко. Мия Камък ни чака долу в Небе и ще я заболи сърцето, ако й заспите. Знаете колко много ви обича.

— Аз пък не я обичам! Тя е проста мулетарка. — Робърт изсумтя. — Майстер Колемон сложи снощи в млякото ми нещо горчиво, усетих го. Казах му, че искам сладко мляко, но той не ми донесе. Дори когато му заповядах. Аз съм господарят, трябва да прави каквото кажа. Никой не прави каквото кажа.

— Ще поговоря с него — обеща Алайн, — но само ако станете от леглото. Навън е красиво, Сладък Робин. Слънцето блести ярко, денят е прекрасен за слизане от планината. Мулетата ни чакат в Небе с Мия…

Той се намръщи.

— Мразя ги тези миризливи мулета. Едно веднъж се опита да ме ухапе! Кажи на Мия, че оставам тук. — Беше готов да се разреве. — Никой не може да ме нарани, докато си стоя тук. Орлово гнездо е несъкрушим.

— Че защо ще иска някой да нарани моя Сладък Робин? Вашите лордове и рицари ви обожават, а простолюдието с радост зове името ви.

„Страх го е и с основание.“ Откакто лейди майка му беше паднала, момчето не искаше дори да застане на тераса, а пътят надолу от Орлово гнездо до Портите на Луната беше достатъчно опасен, за да притесни всекиго. Сърцето на самата Алайн се бе качило в гърлото при изкачването й с лейди Лиза и лорд Петир, а всички бяха съгласни, че спускането е още по-страшно, защото човек през цялото време гледа надолу. Мия можеше да разкаже за велики лордове и храбри рицари, които пребледнявали и намокряли долните си гащи по планината. „А и никой от тях не е имал тези пристъпи.“

Все едно, нямаше как да се остане. Есента в долината все още се задържаше, топла и златиста, но зимата здраво бе стегнала планинските върхове. Бяха преживели три снежни виелици и една ледена буря, която за две седмици превърна замъка в кристал. Орлово гнездо можеше да е несъкрушим, но скоро щеше да стане и недостъпен, а пътят надолу с всеки изминал ден ставаше все по-рискован. Повечето слуги и войници на замъка вече бяха започнали спускането. Само десетина все още се задържаха тук, за да придружат лорд Робърт.