Читать «Пир за врани» онлайн - страница 450

Беше смутена, объркана. „Обещана. Била съм обещана“.

— Кой е той? За кого съм била сгодена през всички тези години?

— Все едно. Мъртъв е. Това я обърка още повече.

— Старците са толкова крехки. Счупен таз ли беше? Простуда? Подагра?

— Беше гърне разтопено злато. Принцовете грижливо съставяме плановете си, а боговете ги разбиват с безгрижно нехайство. — Принц Доран махна уморено с подутата си зачервена длан. — Дорн ще бъде твой. Имаш думата ми за това, стига думата ми все още да означава нещо за теб. Твоят брат Куентин трябва да извърви тежък път.

— Какъв път? — Ариан го изгледа недоверчиво. — Какво криеш? Седмината да ме пощадят дано, но до гуша ми е дошло от тайни. Кажи ми останалото, татко… или обяви Куентин за свой наследник, повикай Хота с брадвата му и нека да умра до братовчедките си.

— Наистина ли вярваш, че бих посегнал на децата на брат си? — Баща й направи гримаса. — Обара, Ним и Тиен не са лишени от нищо, освен от свободата си, а Елария и дъщерите й живеят щастливо, пазени във Водните градини. Дорея брули портокали от дръвчетата с малкия си боздуган, а Елия и Обела са станали ужаса на езерцата. — Принцът въздъхна. — Не беше толкова отдавна, когато и ти играеше в тези езерца. Често яздеше на раменете на едно по-голямо момиче… високо момиче с пухкава жълтеникава коса…

— Джейни Фаулър или сестра й Дженелин. — Ариан не си беше спомняла за това от години. — О, и Фрин, баща й беше ковач. Косата й беше кафява. Но любимецът ми беше Гарин. Когато яхнех Гарин, никой не можеше да ни надвие, дори Ним и онова зеленокосо тирошко момиче.

— Онова зеленокосо момиче беше дъщерята на Архонта. Теб трябваше да пратя на нейно място в Тирош. Трябваше да служиш на Архонта като виночерпка и тайно да се срещаш с годеника си, но майка ти ме заплаши да посегне на живота си, ако й отвлека още едно дете, и аз… не можех да й го причиня.

„Историята му става все по-странна“.

— Там ли е отишъл Куентин? В Тирош, за да ухажва зеленокосата дъщеря на Архонта?

Баща й вдигна една фигурка от киваса.

— Трябва да разбера как си научила, че Куентин е в странство. Брат ти замина с Клемент Ирънууд, майстер Кедри и трима от най-добрите млади рицари на лорд Лимонов лес на дълго и опасно пътуване, с несигурно посрещане в края. Трябва да ни донесе копнежа на сърцата ни.

Тя присви очи.

— И какъв е копнежът на сърцата ни?

— Възмездие. — Гласът му бе тих, сякаш се боеше, че някой може да го чуе. — Справедливост. — Принц Доран притисна ониксовия дракон в дланта й с подутите си от подаграта пръсти и прошепна: — Огън и кръв.

Алайн

Тя завъртя желязната халка и открехна лекичко вратата.

— Миличък Робин? Може ли да вляза?

— Внимавайте, милейди — предупреди старата Гретчел, като кършеше ръце. — Негово благородие хвърли нощното си гърне по майстера.