Читать «Пир за врани» онлайн - страница 453

— Сладки ми Робин — нежно заговори тя, — спускането ще е много весело, ще видиш. С нас ще са сир Лотор и Мия. Нейните мулета са се качвали и слизали по тази планина хиляда пъти.

— Мразя мулетата — настоя той. — Мулетата са гадни. Казах ти, едно се опита да ме ухапе, когато бях малък.

Робърт така и не се беше научил да язди добре. Мулета, коне, магарета — все едно, за него всички те бяха страховити зверове, ужасни като дракони или грифони. Довели го бяха в Долината на шест, на седло и с глава, сгушена между майчините му млечни гърди, и оттогава никога не беше напускал Орлово гнездо.

Все пак трябваше да тръгнат, преди ледът да затвори замъка. Не се знаеше колко дълго ще се задържи лошото време.

— Мия ще пази мулетата да не хапят — увери го Алайн, — а аз ще яздя точно зад теб. Аз съм момиче, не съм толкова храбра и силна като вас. Щом аз мога, знам, че и ти можеш, мой миличък Робин.

— Мога — заяви лорд Робин, — но не искам. — Отри влажното си носле с ръка. — Кажи на Мия, че оставам в леглото. Може би ще сляза утре, ако се чувствам по-добре. Днес навън е студено и главата ме боли. Ти също може да получиш сладко мляко и ще кажа на Гретчел да ни донесе пчелни пити. Ще спинкаме, ще се цункаме и ще си играем, и можеш да ми почетеш за Крилатия рицар.

— Ще ти прочета. Три приказки, както обещах… щом стигнем в Портите на Луната. — Търпението на Алайн се изчерпваше. „Трябва да тръгнем. Иначе още ще сме над линията на снега по залез-слънце.“ — Лорд Нестор е приготвил пир в твоя чест: супа от гъби, сърнешко и кекс. Не искаш да го разочароваш, нали?

— Лимонови кексчета ще има ли? — Лорд Робърт обичаше лимоновите сладкишчета, може би защото Алайн ги обичаше.

— Лимонови лимоненки лимоновички кексчета — увери го тя, — и можеш да си вземеш колкото поискаш.

— Сто? — поиска да разбере. — Ще мога ли да си взема сто?

— Стига да искаш. — Алайн седна на леглото и приглади дългата му коса. „Има хубава коса.“ Лейди Лиза лично му я беше сресвала всяка вечер и я бе подрязвала, когато имаше нужда от подрязване. След като тя падна, Робърт изпадаше в ужасните си пристъпи с треперенето всеки път, щом някой се приближеше до него с остър предмет, затова Петир бе заповядал да оставят косата му да расте. Алайн нави едно кичурче на пръста си и попита:

— Сега ще излезеш ли от леглото, за да те облечем?

— Искам сто лимонови кексчета и пет приказки!

„Бих ти дала сто плесници по дупето и пет шамара по лицето. Нямаше да смееш да се държиш така, ако Петир беше тук.“ Малкият лорд изпитваше хубав, здравословен страх от своя настойник. Алайн се усмихна насила.

— Както желае милорд. Но нищо, преди да бъдеш измит, облечен и на път. Хайде, преди да е минало утрото. — Разтърси го здраво и го измъкна от постелята.

Ала преди да успее да повика слугите, Робин я прегърна с тънките си ръце и я целуна. Беше целувка на малко момче, непохватна и тромава. Всичко у Робърт Арин бе непохватно и тромаво. „Ако затворя очи, мога да си представя, че е Рицарят на цветята.“ Сир Лорас Тирел беше дал веднъж роза на Санса Старк, но така и не я целуна… а никой Тирел нямаше да целуне Алайн Камък. Колкото и красива да беше, беше родена в грешна постеля.