Читать «Пир за врани» онлайн - страница 454

Щом устните на момчето докоснаха нейните, тя неволно помисли за друга една целувка. Все още помнеше какво изпита, когато жестоката му уста се притисна в нейната. Беше дошъл при Санса в тъмното, а небето се беше изпълнило със зелен огън. „Взе песен и целувка, а ми остави само кърваво наметало.“

Все едно. Онзи ден отдавна бе свършил, както и Санса.

Алайн избута от себе си малкия лорд.

— Достатъчно. Можеш отново да ме целунеш, щом стигнем Портите, ако си спазиш думата.

Мади и Гретчел чакаха отвън с майстер Колемон. Майстерът беше измил от косата си мръсотията от нощното гърне и беше сменил халата си. Скуайърите на Робърт също бяха дошли. Теранс и Джилс винаги надушваха неприятното.

— Лорд Робърт се чувства по-силен — каза Алайн на слугините. — Донесете вода за банята му, но гледайте да не го опарите. И не му скубете косата, като я вчесвате, мрази го. — Единият скуайър се засмя и тя му нареди: — Теранс, донеси облеклото за езда на милорд и най-топлото му наметало. Джилс, можеш да почистиш и да махнеш счупеното гърне.

Джилс Графтон се намуси.

— Не съм чистачка.

— Направи каквото ти заповяда лейди Алайн или Лотор Брун ще чуе — каза майстер Колемон. И тръгна с нея по коридора и надолу по витото стълбище. — Благодарен съм за намесата ви, милейди. Умеете да се разбирате с него. — Спря и попита колебливо: — Забелязахте ли треперене, докато бяхте с него?

— Пръстите му малко трепереха, докато държах ръката му, но нищо повече. Казва, че сте му сложили нещо горчиво в млякото.

— Горчиво ли? — Колемон примига и ябълката на гърлото му заигра нагоре-надолу. — Аз само… носът му кърви ли?

— Не.

— Добре. Това е добре. — Веригата му леко подрънна, щом поклати глава на нелепо дългия си мършав врат. — Това спускане… милейди, може би ще е по-безопасно, ако смеся за негово благородие малко от млякото на мака. Мия Камък може да го върже на най-сигурното муле, докато дреме.

— Владетелят на Орлово гнездо не може да слезе от планината вързан като чувал с ечемик. — В това Алайн бе убедена. Баща й я беше предупредил, не можеха да допуснат в пълна степен да се разбере колко слаб и страхлив е Робърт. „Жалко, че не е тук. Щеше да знае какво трябва да се направи.“

Но Петир Белиш бе далече отвъд Долината, да гостува на лорд Лайънъл Корбрей на сватбата му. Четиридесет и няколко годишен вдовец и бездетен, лорд Лайънъл щеше да се венчае за снажната шестнайсетгодишна дъщеря на богат търговец от Града на гларуса. Самият Петир беше уговорил този брак. Казваха, че зестрата на булката била зашеметяваща; трябваше да е, след като родът й не беше знатен. Там щяха да са васалите на Корбрей, с лордовете Уаксли, Графтон, Линдърли, дребни владетели и оземлени рицари… и лорд Белмур, който наскоро се беше помирил с баща си. Очакваше се, че останалите лордове декларанти ще избегнат сватбените празненства, тъй че присъствието на Петир бе съществено.

Алайн много добре разбираше това, но то означаваше, че бремето с безопасното отвеждане долу на Сладкия Робин се пада на нея.