Читать «Пир за врани» онлайн - страница 445

После един ден я събуди груба ръка — разтърси я за рамото.

— Малка принцесо — заговори й глас, който познаваше от детинство. — Станете и се облечете. Принцът ви повика.

Над нея стоеше Арео Хота, старият й приятел и защитник. И й говореше. Ариан се усмихна сънено. Хубаво беше да вижда това обрулено, нашарено с белези лице и да чува дълбокия дрезгав глас.

— Какво направихте с Цедра?

— Принцът я прати във Водните градини — отвърна Хота. — Той ще ви каже. Първо трябва да се измиете и нахраните.

Сигурно бе заприличала на просякиня. Ариан се измъкна от постелята си, слаба като котенце.

— Накарай Мора и Мелей да приготвят баня — каза му — и кажи на Тимот да донесе храна. Нищо тежко. Малко студена супа, хляб и плодове.

— Слушам — отвърна Хота. Никога не бе чувала по-приятен глас.

Капитанът изчака отвън, докато принцесата се окъпа, среса косата си и похапна от сиренето и плодовете, които й бяха донесли. Отпи и малко вино да успокои стомаха й. „Уплашена съм — осъзна, — за първи път в живота ми, страх ме е от баща ми“. Това я разсмя, докато виното не пръсна от носа й. Като дойде време да се облече, избра скромна ленена рокля с цвета на слонова кост, с лозници и тъмночервени гроздове, извезани по ръкавите и корсажа. Накити не си сложи. „Трябва да съм целомъдрена, покорна и смирена. Трябва да се хвърля в краката му и да помоля за прошка, иначе може би никога вече няма да чуя човешки глас“.

Когато се приготви, вече се свечеряваше. Ариан бе помислила, че Хота ще я придружи до Кулата на слънцето, за да чуе присъдата на баща си. Но той я отведе в дневната на принца. Доран Мартел седеше зад масата за кивас, подутите му крака бяха положени на ниско столче с възглавници. Играеше си със слонова фигурка от оникс — въртеше я в червените си подпухнали пръсти. Изглеждаше по-зле отвсякога. Лицето му беше бледо и подпухнало, ставите — толкова възпалени, че я заболяваше само като ги погледнеше. Като го видя така, сърцето й се сви от обич и жал към него… но някак не можа да се насили да коленичи и да помоли за прошка. Вместо това промълви:

— Татко.

Той вдигна глава да я погледне, тъмните му очи бяха замъглени от болка. „Подаграта ли е? — зачуди се Ариан. — Или аз?“

— Странен и хитър народ са тези волантинци — измърмори той и остави фигурката. — Веднъж видях Волантис, на път за Норвос, където се запознах с Меларио. Камбаните звъняха и мечките танцуваха по стъпалата. Арео сигурно помни този ден.

— Помня — отвърна с дълбокия си глас Арео Хота. — Мечките танцуваха и камбаните звъняха, а принцът бе облечен в червено, в злато и оранж. Милейди ме попита какво е онова, дето блести така ярко.

Принц Доран се усмихна уморено.

— Оставете ни, капитане.