Читать «Пир за врани» онлайн - страница 447
Джордж Мартин
— А ти престани да преглъщаш, за да не се задавиш. — Принцът не отвърна. — Кажи как научи за плановете ми.
— Аз съм принцът на Дорн. Много хора търсят благоволението ми.
„Някой е казал“.
— Знаел си и въпреки това си ни позволил да избягаме с Мирцела. Защо?
— Това беше грешката ми и се оказа тежка. Ти си моя дъщеря, Ариан. Момиченцето, което тичаше при мен, щом си ожули коляното. Трудно ми беше да повярвам, че ще заговорничиш срещу мен. Трябваше да науча истината.
— Вече я научи. Искам да знам кой е уведомил за мен.
— И аз щях да го искам на твое място.
— Ще ми кажеш ли?
— Не ми хрумва причина, заради която да го правя.
— Смяташ, че не мога сама да открия истината?
— Заповядай, можеш да опиташ. Дотогава ще трябва да не им се доверяваш на всички… а малко недоверие е нещо добро за една принцеса. — Принц Доран въздъхна. — Разочароваш ме, Ариан.
— Казал гарванът на враната. Ти ме разочароваш от години, татко. — Не беше мислила да е толкова груба с него, но думите се изсипаха сами. „Ето, вече го казах“.
— Знам. Твърде търпелив съм, слаб и предпазлив, твърде снизходителен към враговете ни. Точно сега обаче ми се струва, че малко от тази снизходителност ти е нужна. Би трябвало да ме молиш за прошка, вместо да се стремиш да ме предизвикваш повече.
— Моля за снизходителност само към приятелите ми.
— Колко благородно от твоя страна.
— Това, което направиха, го направиха от обич към мен. Не заслужават да умрат в Гастон Грей.
— В случая съм съгласен с теб. Освен Тъмната звезда твоите съзаклятници не бяха нещо повече от глупави деца. Все пак това не беше безвредна игра на кивас. Ти и приятелите ти си играхте на измяна. Можех да им взема главите.
— Можеше, но не си го направил. Дейн, Далт, Сантагар… не, ти не би посмял да превърнеш такива домове във врагове.
— Смея повече, отколкото можеш да си въобразиш… но нека това да го оставим засега. Сир Андрей бе изпратен в Норвос да служи три години на лейди майка ти. Гарин ще прекара следващите си две години в Тирош. От събратята му сираци получих пари и заложници. Лейди Силва не получи наказание от мен, но е на възраст за женене. Баща й я изпрати с кораб в Зелен камък, за да се венчае за лорд Естермонт. Колкото до Арис Оукхарт, той сам избра съдбата си и я посрещна храбро. Рицар на Кралската гвардия… какво му
— Чуках се с него, татко. Ти ми заповяда да забавлявам знатните ни гости, доколкото помня.
Той се изчерви.
— Само това ли беше необходимо?
— Казах му, че щом Мирцела стане кралица, ще ни даде позволение да се оженим. Искаше ме за своя жена.
— Сигурен съм, че си направила всичко, за да го спреш да посрами клетвите си.
Този път тя се изчерви. Съблазняването на сир Арис й беше отнело половин година. Макар да твърдеше, че е познавал други жени, преди да облече бялото, изобщо нямаше да го разбере от поведението му. Ласките му бяха непохватни, целувките — нервни, а първия път, когато легнаха, изхвърли семето си върху бедрото й и тя трябваше да го поведе в себе си с ръка. Нещо по-лошо, умираше от срам. Ако беше взимала по златен дракон всеки път, когато й прошепваше „не бива да го правим“, щеше да е по-богата от всеки Ланистър. „Дали нападна Арео Хота с надеждата, че ще ме спаси? — зачуди се Ариан. — Или го направи, за да се отърве от мен, да измие безчестието с кръвта на живота си?“