Читать «Пир за врани» онлайн - страница 443

Дни наред Ариан се колеба, докато съчини тайното си писмо.

„Дайте сто сребърни елена на човека, който ви донесе това“, започна тя. Това трябваше да гарантира, че писмото й ще се предаде. Описа къде е и го помоли да я избави. „Който ме освободи от тази килия, няма да бъде забравен, когато се омъжа“. Това би трябвало да доведе героите на бегом. Освен ако принц Доран не я беше осъдил на смърт, тя си оставаше законна наследница на Слънчево копие; мъжът, който се оженеше за нея, един ден щеше да управлява Дорн редом до нея. Ариан можеше само да се моли избавителят й да се окаже по-млад от сивобрадците, за които баща й бе предлагал да я жени през годините.

— Искам съпруг със зъби — беше му казала, когато отхвърли последния.

Не посмя да помоли за пергамент от страх да не събуди подозрения у пленителите си, затова написа писмото отдолу на страница, откъсната от „Седемлъчата звезда“, и го пъхна в ръката на Цедра на следващия ден за баня.

— Има едно място до Тройната порта, където тръгват продоволствените кервани, преди да прекосят големия пясък — каза й Ариан. — Намери някой пътник за Принцов проход и му обещай сто сребърни елена, ако го връчи на лорд Фаулър.

— Добре. — Цедра скри писмото в корсажа си. — Ще намеря някого преди изгрев слънце, принцесо.

Но на заранта момичето не се върна. Нито на другия ден. Когато дойде ред за банята на Ариан, коритото й го напълниха Мора и Мелей и останаха да измият гърба й и да вчешат косата й.

— Цедра да не се е разболяла? — попита ги принцесата, но никоя не отговори. „Хванали са я“. Не можеше да помисли нищо друго.

През нощта почти не спа от страх какво ли предстои.

Когато на другата заран Тимот й донесе закуската, Ариан помоли да се види с Рикасо вместо с баща си. Явно не можеше да принуди принц Доран да се срещне с нея, но един сенешал едва ли щеше да пренебрегне призив от законната наследница на Слънчево копие.

Пренебрегна го.

— Предаде ли на Рикасо каквото ти казах? — попита тя следващия път, когато видя Тимот. — Каза ли му, че имам нужда от него? — Когато отказа да й отговори, Ариан сграбчи гарафата с червено вино и я изля на главата му. Слугата си излезе мокър и с лице, сгърчено в маска на наранено достойнство. „Баща ми е решил да ме остави да изгния тук — реши принцесата. — Или крои планове да ме омъжи за някой от неговите отвратителни стари глупаци и смята да ме държи заключена до брачната ми нощ“.

Ариан Мартел беше отраснала с очакването, че един ден ще бъде омъжена за някой от големите лордове по избор на баща й. Затова бяха принцесите, беше си мислила… макар че, честно казано, чичо й Оберин имаше различен възглед по въпроса.

— Ако искате да се жените, женете си — казваше Червената пепелянка на дъщерите си. — Ако не, взимайте си удоволствието, където го намерите. Без друго е толкова малко на този свят. Но избирайте добре. Ако ви оседлае някой тъпак или грубиян, не търсете мен да ви отървавам от него. Дал съм ви инструментите да го направите сами.