Читать «Пир за врани» онлайн - страница 444

Свободата, която бе позволил принц Оберин на незаконните си дъщери, така и не бе споделена от законната наследничка на принц Доран. Ариан трябваше да се омъжи; беше приела това. Дрей я беше пожелал, знаеше го; също и брат му Дезиел, Рицарят на Лимоновия лес. Демън Пясък бе стигнал дотам да поиска ръката й. Демън обаче беше незаконороден, а принц Доран не мислеше да я жени за дорнец.

Ариан и това беше приела. Една година братът на крал Робърт им бе дошъл на гости и тя направи всичко, за да го съблазни, но беше още непохватно момиче и лорд Ренли като че ли по-скоро го досмеша, отколкото се възпламени от ухажванията й. По-късно, когато Хостър Тъли я покани да отиде в Речен пад и да се запознае с наследника му, тя запали свещи на Девата от благодарност, но принц Доран отклони поканата. Принцесата бе готова дори да обсъди Уилас Тирел, колкото и да беше сакат, но баща й отказа да я прати в Речен пад да се срещне с него. Опита се да иде въпреки него, с помощта на Тирел… но принц Оберин ги хвана във Вайт и ги върна. Същата година принц Доран се опита да я сгоди за Бен Бийсбъри, дребно лордче на осемдесет години и сляп, колкото и беззъб.

Бийсбъри умря след две години. Това й даде някаква утеха — не можеха да я принудят да се омъжи за него, след като е мъртъв. А лордът на Брода отново се беше оженил, тъй че и от негова страна беше в безопасност. „Елдън Естермонт обаче още е жив и неженен. Лорд Росби и лорд Грандисон също“. Грандисон го наричаха Сивата брада, но още когато я запознаха с него, брадата му беше станала снежнобяла. На пира в негова чест беше заспал между рибеното блюдо и месото. Дрей бе подхвърлил, че е съвсем подобаващо, тъй като гербът му е спящ лъв. Гарин я предизвика да види дали ще може да върже брадата му на възел, без да го събуди, но Ариан се въздържа. Грандисон изглеждаше приятен човек, не толкова кисел като Естермонт и по-здрав от Росби. Но нямаше да се омъжи за него. „Дори Хота да застане зад мен с брадвата“.

Никой не дойде да се жени за нея на другия ден, нито на по-другия. Нито Цедра се върна. Ариан се опита да спечели Мора и Мелей по същия начин, но нищо не се получи. Ако можеше да остане насаме с една от двете, сигурно щеше да има някаква надежда, но заедно двете сестри бяха като стена. Принцесата вече бе готова да я горят с нажежено желязо или да изкара една вечер на дибата, Самотата щеше да я подлуди. „Заслужила съм брадвата на палача за това, което сторих, но той и това няма да ми даде. По-скоро ще ме остави да изгния затворена и ще забрави, че изобщо съм живяла“. Зачуди се дали майстер Калеот в този момент не пише прокламация, провъзгласяваща брат й Куентин за наследник на Дорн.

Дните идваха и си отиваха един след друг, толкова много, че Ариан изгуби представа от колко време е затворена. Все повече време прекарваше в леглото, докато не стигна до състояние, при което ставаше само за да използва нужника. Храните, които носеха слугите, изстиваха недокоснати. Ариан спеше и се будеше, и заспиваше отново, и все пак се чувстваше твърде уморена, за да стане. Молеше се на Майката за милост и на Воина за кураж, и заспиваше отново. Нови ястия заместваха старите, но и тях не ядеше. Веднъж, когато се почувства особено силна, отнесе храната до прозореца и я хвърли на двора, за да не я изкушава. Усилието я изтощи, тъй че след това се добра до леглото и спа половин ден.