Читать «Пир за врани» онлайн - страница 446

Хота удари по пода с дръжката на дългата брадва, обърна се и излезе.

— Казах им да поставят маса за кивас в покоите ти — рече баща й, щом двамата останаха сами.

— С кого се очакваше да играя?

„Защо ми говори за игра? Нима подаграта му е отнела ума?“

— Със себе си. Понякога е най-добре да изучиш една игра, преди да се опиташ да я играеш. Колко добре познаваш играта, Ариан?

— Достатъчно добре, за да я играя.

— Но не и да печелиш. Брат ми обичаше боя заради самия бой, но аз играя само такива игри, които мога да спечеля. Кивас не е за мен. — Взря се продължително в лицето й, преди да добави: — Защо? Това ми кажи, Ариан. Кажи ми защо.

— Заради честта на нашия дом. — Гласът на баща й я ядоса. Звучеше толкова тъжно, така уморено, немощно. „Ти си принц! — искаше й се да му изкрещи. — Трябва да си гневен!“ — Твоята кротост позори цял Дорн, татко. Брат ти отиде в Кралски чертог вместо теб и те го убиха!

— Мислиш ли, че не знам това? Оберин е с мен всеки път щом затворя очи.

— И ти казва да ги отвориш, несъмнено. — Тя седна от другата страна на киваса срещу баща си.

— Не съм ти дал разрешение да сядаш.

— Тогава повикай Хота и ме набий за нахалството ми. Ти си принцът на Дорн. Можеш да го направиш. — Докосна с пръст една от фигурите на киваса, тежкия кон. — Хванахте ли сир Джеролд?

Той поклати глава.

— Де да бяхме. Беше глупаво, че го замеси в това. Тъмна звезда е най-опасният мъж в Дорн. Двамата с него ни нанесохте голяма вреда, на всички.

Ариан едва се осмели да попита:

— Мирцела. Тя…

— … дали е мъртва? Не, макар че Тъмна звезда направи каквото можа. Всички са гледали твоя бял рицар, тъй че никой не е сигурен какво точно е станало, но изглежда, че конят й се е дръпнал от неговия в последния миг, иначе е щял да й отсече главата. Но само е разпрал едната й буза до костта и е отрязал дясното й ухо. Майстер Калеот успя да спаси живота й, но никакъв мехлем или отвара няма да може да възстанови лицето й. Тя беше моя повереница, Ариан. Сгодена за твоя брат и под моя закрила. Ти ни обезчести всички.

— Изобщо не исках да пострада — настоя Ариан. — Ако Хота не се беше намесил…

— … щеше да короноваш Мирцела за кралица, да вдигне бунт срещу брат си. Вместо едно ухо щеше да загуби живота си.

— Само ако бяхме загубили.

— Ако? Думата е кога. Дорн е най-слабо заселеното от Седемте кралства. Младият дракон е благоволил да изкара нашите войски по-големи, докато си е писал онази негова книга, за да изглежда завоеванието му още по-бляскаво, благоволил е да ни покаже как поливаме семето, което е посадил, и да накара враговете ни да си мислят, че сме по-силни, отколкото сме, но една принцеса трябва да знае истината. Храбростта е нищожен заместител на броя. Дорн не може да се надява да спечели война срещу Железния трон, не и сам. Но ти може би ни донесе точно това. Горда ли си? — Принцът не й остави време да отвърне. — Какво да правя сега с теб, Ариан?

„Прости ми“, искаше й се да отвърне, но думите му я раниха много дълбоко.

— Ами направи каквото си правил винаги. Нищо.

— Караш човек да му е трудно да преглътне гнева си.