Читать «Пир за врани» онлайн - страница 442
Джордж Мартин
Все пак минаха още четири дни и две къпания, докато спечели момичето.
— Моля ви — най-сетне прошепна Цедра, след като Ариан с най-страшни подробности описа как Гарин се хвърля от прозореца на килията си, за да вкуси за сетен път свободата, преди да умре. — Трябва да му помогнете. Моля ви, не позволявайте да умре.
— Нищичко не мога да направя, докато съм заключена тук — прошепна й тя в отговор. — Баща ми не иска да ме види.
— Да — прошепна Цедра. — Но как мога да му помогна?
— Можеш да пратиш тайно едно мое писмо — каза принцесата. — Ще го направиш ли? Ще поемеш ли риска… заради Гарин?
Очите на Цедра се разшириха. Тя кимна.
„Имам си гарван“, помисли тържествуващо Ариан, „Но до кого да я пратя?“ Единственият от заговорниците й, избягал от мрежата на баща й, беше Тъмната звезда. Но сир Джеролд като нищо можеше вече да е пленен, ако не, то със сигурност беше избягал от Дорн. Следващата й мисъл бе за майката ня Гарин и сираците на Зелената кръв. „Не, те не. Трябва да е някой наистина силен, някой незамесен в нашия заговор, но който би могъл да има причина да ни съчувства“. Помисли дали да се обърне към майка си, но лейди Меларио беше далече в Норвос. Освен това принц Доран от много години не слушаше лейди съпругата си. „Тя също не. Трябва ми лорд, някой достатъчно влиятелен, за да принуди баща ми да ме освободи“.
Най-властният от дорнските лордове беше Андърс Ирънууд, Царствената кръв, владетелят на Ирънууд и Пазител на Каменния път, но Ариан не беше толкова глупава да търси помощ от човека, който бе осиновил брат й Куентин. „Не“. Братът на Дрей сир Дезиел Далт веднъж се беше домогвал за ръката й, но беше твърде предан, за да тръгне срещу своя принц. Освен това, макар Рицарят на Лимоновия лес да можеше да застраши някой дребен лорд, не разполагаше с достатъчно сила да склони принца на Дорн. „Не“. Същото беше в сила и за бащата на Силва Пъстрата. „Не“. Накрая реши, че може истински да се осланя само на двама: Хармън Ълър, лорда на Хелхолт, и Франклин Фаулър, лорда на Небесен простор и Пазител на Принцовия проход.
„Половината Ълър са наполовина луди — гласеше поговорката, — а другата половина са още по-зле“. Елария Пясък беше незаконна дъщеря на лорд Хармън. С малките й беше затворена заедно с останалите Пясъчни змии. Това трябваше да предизвика гнева на лорд Хармън, а Ълърите бяха опасни, щом се разгневят. „Твърде опасни може би“. Принцесата не искаше да изложи на опасност живота на още хора.
Лорд Фаулър навярно бе по-безопасен избор. Наричаха го Стария ястреб. Така и не се беше помирил с Андърс Ирънууд; между двата дома имаше пролята лоша кръв, още отпреди хиляда години, още когато Фаулър бяха избрали Мартел пред Ирънууд, по време на Войната на Нимерия. Фаулърите бяха приятели и на лейди Ним, но колко щеше да натежи това пред Стария ястреб?
