Читать «Пир за врани» онлайн - страница 441

— Тиен! Тиен, къде си? Обара, Ним? Чувате ли ме? Елария? Която и да е? Тиен?

Прекара половината нощ на прозореца, вика, докато не пресипна, но никой не й извика в отговор. Това я изплаши неописуемо. Ако Пясъчните змии бяха затворени в Кулата на копието, със сигурност щяха да чуят виковете й. Защо не й отговаряха? „Ако баща ми им е посегнал, никога няма да му го простя“, каза си.

След две седмици търпението й вече бе изтъняло до скъсване.

— Ще говоря веднага с баща си — заяви тя на Борс с най-властния си тон. — Ще ме заведеш при него. — Не я заведе при него.

— Готова съм да видя принца — каза на Тимот, но той й обърна гръб, все едно че не я чу.

На другата сутрин Ариан чакаше до вратата и когато тя се отвори, изхвърча навън покрай Беландра, като отпрати блюдото с подлютените яйца да се пръсне в стената, но стражите я хванаха, преди да измине и три разтега. Тях също ги познаваше, но останаха глухи за заканите й. Довлякоха я обратно в килията, въпреки че риташе и се дърпаше.

Ариан реши, че трябва да действа с повече хитрина. Голямата й надежда беше Цедра — момичето беше младо, наивно и лековерно. Принцесата помнеше, че Гарин веднъж се похвали, че е лягал с нея. Следващия път, докато се къпеше и Цедра сапунисваше раменете й, й заговори за какво ли не.

— Зная, че са ти заповядали да не ми говориш — каза й, — но никой не ми е казал аз да не ти говоря. — Заговори за дневната жега, какво са й донесли снощи за вечеря и колко бавна и скована става напоследък горката Беландра. Принц Оберин беше въоръжил всяка от своите дъщери, за да не са никога беззащитни, но Ариан Мартел не разполагаше с друго оръжие освен с хитрината си. Затова се усмихваше и я омайваше, и нищо не искаше в замяна от Цедра, нито дума, нито кимване.

На другия ден на вечеря отново забъбри на момичето, докато я обслужваше. Този път бегло спомена за Гарин. Цедра я погледна свенливо и дори разля виното, докато наливаше. „Така е било значи, нали?“, помисли Ариан.

На следващата баня заговори за затворените си приятели, особено за Гарин.

— За него най-много се боя — сподели тя. — Сираците са със свободен дух, обичат да скитат на воля. Гарин има нужда от слънчева светлина и свеж въздух. Ако го заключат в някоя влажна каменна килия, как ще оцелее? И година няма да издържи в Гастон Грей. — Цедра не отвърна, когато Ариан излезе от водата, но стискаше гъбата толкова силно, че сапунът капеше по мирския килим.