Читать «Пир за врани» онлайн - страница 413

Гостната гъмжеше от деца. Бриен се опита да ги преброи, но те не стояха нито за миг на едно място, тъй че някои преброи по два и по три пъти, други не успя и накрая се предаде. Бяха събрали масите на три дълги реда и по-големите момчета мъкнеха пейки от дъното. „По-големите“ тук означаваше десет-дванайсетгодишни. Джендри беше най-близо до онова, което можеше да се нарече „пораснал мъж“, но заповедите ги крещеше Върба, сякаш бе кралица в замъка си, а другите деца — най-обикновени слуги.

„Ако беше от знатно потекло, командването щеше да й е вродено, а подчинението — на тях“. Бриен се зачуди дали Върба не е нещо повече от това, което изглежда. Детете бе много младо и много невзрачно на вид, за да е Санса Старк, но изглеждаше на годините на по-малката й сестра, а дори лейди Кейтлин бе казала, че Аря нямала красотата на сестра си. „Кафява коса, кафяви очи, мършава… дали е възможно?“ Помнеше, че косата на Аря Старк е била кафява, но за цвета на очите й не беше сигурна. „Кафяво и кафяво, така ли беше? Възможно ли е все пак да не е загинала в Солниците?“

Последната дневна светлина гаснеше. Върба се разпореди да запалят четири мазни лоени свещи и каза на момичетата да поддържат огъня буен и горещ. Момчетата помогнаха на Подрик Пейн да разтовари магарето и донесоха осолената треска, овнешко, зеленчуци, орехи и пити сирене, а септон Мерибалд се запъти към кухнята да нагледа варенето на кашата.

— Уви, портокалите ми свършиха, а се съмнявам, че ще видя още до пролетта — каза на едно момченце. — Ял ли си някога портокал, младок? Да го стиснеш и да му изсмучеш сладкия сок? — Момчето поклати глава и септонът разроши косата му. — Ще ти донеса един тогаз напролет, ако си добро момче и ми помогнеш да разбъркаме кашата.

Сир Хюл си смъкна ботушите да си стопли краката на огъня. Щом Бриен седна до него, й кимна към другия край на гостната.

— Има петна от кръв, там, където души Куче. Изтъркали са я, но е попила дълбоко в дъските и няма махане.

— Това е ханът, в който Сандор Клегейн уби трима от хората на брат си — напомни му тя.

— Така е — съгласи се Хюл, — но кой може да каже дали са първите умрели тук… или ще са последните?

— Да не те е страх от няколко деца?

— Четири щяха да са няколко. Десет щяха да са гъмжило. Това тука е какофония. Децата трябва да се държат увити в пелени и окачени на стената, докато на момичетата не им порастат циците, а на момчетата — мустаците.

— Жал ми е за тях. Всички са загубили майките и бащите си. Някои са видели как ги убиват.

Хънт завъртя очи с досада.

— Забравих, че говоря с жена. Сърцето ти е кашаво като кашата на септона. Възможно ли е? Някъде дълбоко в нашата мечопачавра се крие майчица, изтерзана от копнеж да роди. Това, което ти се иска, всъщност е едно сладко розово бебче да ти смуче цицата. — Сир Хюл се ухили. — Чувал съм обаче, че мъж трябва за това. Съпруг, за предпочитане. Защо да не съм аз?

— Ако все още се надяваш да спечелиш облога…

— Теб искам да спечеля, единственото живо дете на лорд Селвин.

Познавал съм мъже, които са се женили за малоумници и за бебета сукалчета за цена десет пъти по-малка от Тарт. Не съм Ренли Баратеон, признавам, но имам предимството, че още съм между живите. Някои сигурно ще кажат, че това ми е единственото предимство. Един брак би свършил добра работа и на двама ни. Земи за мен и замък, пълен с ей тия за теб. — Махна към децата. — Способен съм, уверявам те. Поне едно копеле съм направил, доколкото знам. Не бой се, няма да ти я натреса. Последния път, когато я видях, майка й ме заля с котел вряла супа.