Читать «Пир за врани» онлайн - страница 414

По врата й полази червенина.

— Баща ми е само на петдесет и четири. Не е толкова стар, че да не може пак да се ожени и новата му жена да му даде син.

— Риск е… ако баща ти се ожени пак, ако жена му се окаже плодовита, ако детето е момче. Правил съм и по-лоши облози.

— И си ги губил. Играйте си играта с някоя друга, сир.

— Казано от девица, която никога с никого не е играла играта. Веднъж само да го направиш, другояче ще го видиш. В тъмното ще си красива като всяка друга жена. Устните ти са направени за целуване.

— Устни. Всички устни са еднакви.

— И всички устни са за целуване — съгласи се Хънт. — Остави тази нощ вратата на стаята си незалостена и ще ти докажа, че е вярно.

— Ако посмееш, ще си евнух на излизане. — Бриен стана и се отмести от него.

Септон Мерибалд попита дали може всички заедно да кажат благодарствена молитва, без да поглежда към момиченцето, което пълзеше голо по масата.

— Да — отвърна Върба и дръпна пълзунчето, преди да се е добрало до кашата. Тъй че всички наведоха глави и благодариха на Бащата и Майката за щедрите им дарове… всички освен чернокосия момък от ковачницата, който скръсти ръце на гърдите си и седеше навъсен, докато другите се молеха. Щом молитвата свърши, септон Мерибалд погледна над масата и рече: — А у тебе няма ли обич към боговете, синко?

— Не и към вашите богове. — Джендри стана рязко. — Работа ме чака. — И си излезе, без да е хапнал и залък.

— Някой друг бог ли обича? — попита Хюл Хънт.

— Господаря на Светлината — изчурулика едно мършаво момче, няма и на шест.

Върба го удари с лъжицата си.

— Бен Голямата уста. Ядене има тука. Трябва да ядеш, не да досаждаш на господата и дамата с приказки.

Децата се нахвърлиха върху вечерята като вълци върху ранена сърна, грабеха от треската, късаха комати ръжен хляб и оклепаха с каша навсякъде. Дори грамадната пита кашкавал не оцеля задълго. Бриен се задоволи с малко риба, хляб и моркови, а септон Мерибалд даваше по два залъка на Куче на всеки един свой. Отвън заваля. Вътре огънят пращеше и гостната се изпълни с лакомо дъвчене и чукането на лъжицата на Върба по детски глави.

— Някой ден от това момиченце ще излезе ужасна жена, мъжът й ще бере ядове — отбеляза сир Хюл. — Горкият чирак най-вероятно.

— Някой трябва да му занесе храна, преди да е свършило всичко.

— Ти си този някой.

Тя уви в кърпа комат хляб, сухи ябълки и две парчета пържена треска. Когато Подрик стана да я последва, му каза да си седне и да се наяде.

— Няма да се бавя.

Дъждът се лееше като из ведро. Бриен покри храната с гънка от наметалото си. Конете зацвилиха, щом мина край конюшнята. „И те са гладни“.