Читать «Пир за врани» онлайн - страница 412

Септон Мерибалд отвърна вместо нея:

— Лейди Бриен е девица воин, тръгнала на геройства. Но точно сега й трябва сухо легло и топло огнище. Като на всички нас. Старите ми кокали казват, че скоро ще завали. Имате ли стаи за нас?

— Не — каза момчето ковач.

— Да — каза момичето Върба.

Изгледаха се сърдито. После Върба тупна с краче.

— Те имат храна, Джендри. Мъничките са гладни.

Изсвири с уста и като по магия се появиха още деца: дрипави хлапета с неостригани перчеми изпълзяха изпод чардака, момичета изникнаха по прозорците над двора. Някои стискаха арбалети, опънати и заредени.

— Могат да го нарекат Хана на арбалета — подхвърли сир Хюл.

„Сирашкият хан ще е по-намясто“, помисли Бриен.

— Уат, ти им помогни с конете — разпореди се Върба. — Уил, остави го този камък, не са дошли да ни закачат. Танси, Пейт, тичайте да донесете дърва за огъня. Джон Петака, ти помогни на септона с багажа. Аз ще ги заведа до стаите.

Накрая взеха три стаи една до друга, с пухени постели, нощни гърнета и прозорец. В стаята на Бриен имаше и камина. За малко дърва плати още няколко петака отгоре.

— Във вашата стая ли ще спя, или със сир Хюл? — попита Подрик, докато тя отваряше кепенците.

— Тук не е Тихият остров. Можеш да останеш с мен. — На заранта смяташе да продължат сами. Септон Мерибалд отиваше за Нътън, Речен завой и градчето на лорд Хароуей, но Бриен не виждаше смисъл да продължава с него. Имаше си Куче за компания, а Старият брат я беше уверил, че няма да намери Санса Старк по Тризъбеца. — Мисля да стана преди изгрев слънце, докато сир Хюл още спи. — Бриен не му беше простила за Планински рай… а и както той самият бе заявил, не беше положил клетва за Санса.

— Накъде ще тръгнем, сир? Ъъ… милейди?

Бриен нямаше готов отговор на този въпрос. Бяха стигнали на кръстопътя съвсем буквално: мястото, където кралският път, крайречният път и планинският път се сливаха. Планинският път щеше да ги отведе на изток през планините до Долината на Арин, където беше властвала до смъртта си лелята на лейди Санса. На запад водеше речният път, по руслото на Червената вилка до Речен пад и брата на дядото на Санса, който бе под обсада, но все още жив. Или можеха да препуснат по кралския път на север, покрай Близнаците и през Шийката с нейните блата и тресавища. Ако успееше да мине през Рова Кайлин и който там го държеше, кралският път щеше да ги отведе до Зимен хребет.

„Или пък мога да хвана по кралския на юг — помисли Бриен. — Мога да се домъкна до Кралски чертог, да изповядам провала си на сир Джайм, да му върна меча и да намеря кораб, който да ме върне в Тарт, както ме прикани Старият брат“. Тази мисъл бе горчива, но част от нея бе закопняла за Вечерен замък и за баща й, а друга се чудеше дали Джайм ще я утеши, ако се разридае на рамото му. Мъжете точно това искаха, нали? Меки, безпомощни жени, които трябва да закрилят?

— Сир? Милейди? Попитах накъде ще тръгнем?

— Долу в гостната, на вечеря.