Читать «Пир за врани» онлайн - страница 375
Джордж Мартин
— Ти обичаше ли го? — неволно изтърси Джайм. Леля му го изгледа странно.
— Бях на седем, когато Уолдър Фрей убеди милорд баща ми да даде ръката ми на Ем. На
Джайм я целуна по бузата.
— Той остави син.
— Остави, да. Всъщност от това най ме е страх.
Странна забележка.
— Защо трябва да те е страх?
— Джайм — отвърна тя и го дръпна за ухото, — миличкият ми, знам те от бебенце на гърдата на Джоана. Усмихваш се като Герион и се биеш като Тиг, а и малко от Кеван има у тебе, иначе нямаше да носиш този плащ… но
Котка от каналите
Събуди се, преди да е изгряло слънцето, в стаичката под стрехите, която делеше с дъщерите на Бруско.
Винаги се будеше първа. Топло и уютно беше под завивките с Талея и Брея. Чуваше лекия им дъх. Размърда се, седна и заопипва с ходилата си за чехлите. Брея измърмори сънено и се обърна. Кет настръхна от студа на сивите каменни стени и бързо се облече в тъмното. Докато си навличаша туниката, Талея отвори очи и я помоли:
— Кет, миличка, подай ми дрехите. — Беше мършаво момиче, само кожа и кости, и все се оплакваше, че й е студено.
Кет й подаде дрехите и Талея се напъха в тях под топлите одеяла. После двете издърпаха по-голямата й сестра от леглото — тя, още сънена, сипеше люти закани.
Докато слязат по дървената стълба от стаичката под стряхата, Бруско и синовете му вече бяха в лодката в малкия канал зад къщата. Бруско, както всяка сутрин, излая на момичетата да се разбързат. Синовете му помогнаха на Талея и Брея да се качат в лодката. Задачата на Кет бе да ги отвърже от кола, да хвърли въжето на Брея и да избута лодката навътре с обутия си в ботуш крак. Синовете на Бруско се наведоха над веслата. Кет затича и прескочи разширяващата се ивица между кея и палубата.
След това нямаше нищо за правене, освен да се прозява, докато Бруско и синовете му ги тласкаха напред в предутринния сумрак през объркващата плетеница от малки канали. Денят като че ли щеше да е рядко хубав, свеж, чист и ясен. Браавос познаваше само три вида време: мъглата беше лошо, дъждът — още по-лошо, а най-лош беше студеният дъжд. Ала понякога идваше утро, в което зората изгряваше розова и синя, а въздухът бе остър и солен. Тези дни Кет най-много обичаше.