Читать «Пир за врани» онлайн - страница 374
Джордж Мартин
— Договаряне с Черната риба.
— Няма да стане.
— Мисля да му предложа добри условия.
— За условията трябва доверие. Фрей избиха гости под покрива си, а ти… не искам да те обидя, скъпи, но
— И ще убия и Черната риба, ако не се подчини. — Тонът му прозвуча по-грубо, отколкото искаше, но не беше в настроение да търпи да му хвърлят в лицето Ерис Таргариен.
— Как, с езика си ли? Може да съм стара и дебела, но нямам извара между ушите, Джайм. Нито Черната риба. Празните закани няма да го сплашат.
— Ти какво би ме посъветвала?
Леля му сви рамене.
— Ем иска да отсекат главата на Едмур. Виж, за това може и да е прав. Сир Риман стана за посмешище с тая негова игра на бесенка. Трябва да покажеш на сир Бриндън, че заплахите ти имат зъби.
— Убийството на Едмур може да втвърди решимостта му.
— На Бриндън Черната риба никога не му е липсвала решимост. Хостър Тъли щеше да ти го каже. — Лейди Джена допи виното си. — Не съм толкова нахална да ти казвам как да водиш война. Зная си мястото… за разлика от сестра ти. Вярно ли е, че Церсей е изгорила Червената цитадела?
— Само Кулата на Ръката.
Джена завъртя очи.
— Щеше да е по-добре да я остави на мира и да изгори
— Сир Кеван отказа поста.
— И той каза така. Не каза защо. Много неща не каза.
— Каза, че бил уморен. — „Той знае — беше казала Церсей, докато стояха над трупа на баща си. — Знае за нас“.
— Уморен? — Леля му кривна устни. — Е, сигурно е прав. Тежко беше за Кеван, цял живот да живее в сянката на Тивин. Тежко беше за всичките ми братя. Сянката, която хвърляше Тивин, беше дълга и черна и всеки от тях трябваше с борба да си намери малко слънце. Тигет се опитваше да се докаже сам, но така и не можеше да се мери с баща ти и с годините това все повече го ядосваше. Герион пускаше шеги. По-добре да се присмееш на играта, отколкото да играеш и да загубиш. Но Кеван много рано видя как стоят нещата и си намери мястото до баща ти.
— А ти? — попита Джайм.
— Играта не беше за момичета. Аз бях скъпата принцеса на баща ми… и на Тивин също, докато не го разочаровах. Брат ми така и не се научи да харесва вкуса на разочарованието. — Надигна се тромаво. — Е, казах това, за което дойдох, няма да ти губя повече времето. Направи каквото щеше да направи Тивин.