Читать «Пир за врани» онлайн - страница 374

— Договаряне с Черната риба.

— Няма да стане.

— Мисля да му предложа добри условия.

— За условията трябва доверие. Фрей избиха гости под покрива си, а ти… не искам да те обидя, скъпи, но все пак уби един крал, когото се беше заклел да браниш.

— И ще убия и Черната риба, ако не се подчини. — Тонът му прозвуча по-грубо, отколкото искаше, но не беше в настроение да търпи да му хвърлят в лицето Ерис Таргариен.

— Как, с езика си ли? Може да съм стара и дебела, но нямам извара между ушите, Джайм. Нито Черната риба. Празните закани няма да го сплашат.

— Ти какво би ме посъветвала?

Леля му сви рамене.

— Ем иска да отсекат главата на Едмур. Виж, за това може и да е прав. Сир Риман стана за посмешище с тая негова игра на бесенка. Трябва да покажеш на сир Бриндън, че заплахите ти имат зъби.

— Убийството на Едмур може да втвърди решимостта му.

— На Бриндън Черната риба никога не му е липсвала решимост. Хостър Тъли щеше да ти го каже. — Лейди Джена допи виното си. — Не съм толкова нахална да ти казвам как да водиш война. Зная си мястото… за разлика от сестра ти. Вярно ли е, че Церсей е изгорила Червената цитадела?

— Само Кулата на Ръката.

Джена завъртя очи.

— Щеше да е по-добре да я остави на мира и да изгори своята Ръка. Харис Суифт?! Ако някой изобщо си заслужава герба, това е сир Харис. И Джилс Росби, Седемте да ни спасят дано, мислех, че е умрял преди години. Мериуедър… баща ти наричаше дядо му Смехуркото, да ти кажа. Твърдеше, че единственото, за което Мериуедър го бивало, било да се кикоти на кралските остроумия. Церсей е взела в съвета си и някакво копеле, и едно котле в Кралската гвардия. Оставила е Вярата да се въоръжава и браавошите да си търсят заемите из цял Вестерос. Всичко това нямаше да се случи, ако имаше малко здрав разум да направи чичо ти Кралска ръка.

— Сир Кеван отказа поста.

— И той каза така. Не каза защо. Много неща не каза. Не иска да ги каже. — Лейди Джена направи кисела гримаса. — Кеван винаги е правил каквото го помолят. Не му е присъщо да обръща гръб на дълга. Надушвам, че тук нещо не е наред.

— Каза, че бил уморен. — „Той знае — беше казала Церсей, докато стояха над трупа на баща си. — Знае за нас“.

— Уморен? — Леля му кривна устни. — Е, сигурно е прав. Тежко беше за Кеван, цял живот да живее в сянката на Тивин. Тежко беше за всичките ми братя. Сянката, която хвърляше Тивин, беше дълга и черна и всеки от тях трябваше с борба да си намери малко слънце. Тигет се опитваше да се докаже сам, но така и не можеше да се мери с баща ти и с годините това все повече го ядосваше. Герион пускаше шеги. По-добре да се присмееш на играта, отколкото да играеш и да загубиш. Но Кеван много рано видя как стоят нещата и си намери мястото до баща ти.

— А ти? — попита Джайм.

— Играта не беше за момичета. Аз бях скъпата принцеса на баща ми… и на Тивин също, докато не го разочаровах. Брат ми така и не се научи да харесва вкуса на разочарованието. — Надигна се тромаво. — Е, казах това, за което дойдох, няма да ти губя повече времето. Направи каквото щеше да направи Тивин.