Читать «Пир за врани» онлайн - страница 373

— Защо на човек с гърне злато му трябва още едно? Хората са алчни. Тивин трябваше да даде Речен пад на Кеван, а Дари — на Ем. Щях да му го кажа, ако си беше направил труда да ме попита, но кога баща ти се е съветвал с някой друг, освен с Кеван? — Въздъхна дълбоко. — Не виня Кеван за това, че иска по-безопасно място за сина си, забележи. Познавам го достатъчно добре.

— Какво иска Кеван и какво иска Лансел, изглежда, са различни неща. — Разказа й за решението на Лансел да се откаже от жена, земи и титла, за да се бие за Святата вяра. — Ако още искате Дари, напишете на Церсей и си изложете каузата.

Лейди Джена махна пренебрежително с чашата в ръка.

— Не, този кон избяга от двора. Ем си е набил в острата глава, че ще управлява Речните земи. А Лансел… мисля, че това трябваше да го видим отдалече. Живот в бран на Върховния септон не е много по-различен от живот, отдаден на краля, в края на краищата. Боя се, че Кеван ще е бесен. Толкова бесен, колкото беше Тивин, когато на теб ти се завъртя в главата да облечеш бялото. Кеван поне си има Мартин за наследник. Може да го ожени за Ами Портата на мястото на Лансел. Седемте да ни спасят дано. — Леля му отрони въздишка. — Като стана дума за Седемте, защо Церсей разрешава Вярата отново да се въоръжи?

Джайм сви рамене.

— Сигурен съм, че си има причини.

— Причини? — Лейди Джена изруга грубо. — Дано само да са основателни причините й. Мечовете и Звездите притесняваха дори Таргариените. Завоевателя дори е стъпвал на пръсти с Вярата, за да не му се опълчат. А когато Егон умрял и лордовете се вдигнали срещу синовете му, двата ордена са били в ядрото на бунта. Повечето набожни лордове ги подкрепили, а и мнозина от простолюдието. Крал Мегор накрая се принудил да плаща за тях. Плащал по златен дракон за главата на всеки непокорен Син на Воина и по сребърен елен за череп на Беден брат, доколкото помня историята. Хиляди били избити, но още толкова върлували из кралството, докато Железният трон не убил Мегор и крал Джеерис не се съгласил да даде опрощение на всички, които оставят мечовете си.

— Забравил съм го повечето — призна Джайм.

— И ти, както и сестра ти. — Отпи отново от виното си. — Вярно ли е, че Тивин се е усмихвал на погребалния лафет?

— Гниеше на лафета. От това устата му се изкриви.

— Само това? — Обяснението му като че ли я натъжи. — Казват, че Тивин никога не се усмихвал, но се усмихваше, когато се ожени за майка ви и когато Ерис го направи своя Ръка. Когато Тарбек Хол се нахвърли на лейди Елин, коварната кучка, Тиг твърдеше, че и тогава се усмихвал. И се усмихваше на раждането ви, Джайм, с очите си го видях. Ти и Церсей, розовички и прекрасни, еднакви като две зърна грах в котлето… е, освен между краката. А какви дробове имахте!

— Чуйте рева ни. — Джайм се ухили. — Още малко и ще ми кажеш колко обичал да се смее.

— Не. Тивин мразеше смеха. Твърде много хора беше чувал да се смеят на дядо ви. — Джена се намръщи. — Уверявам те, този шутовски фарс, наречен „обсада“, никак нямаше да го развесели. Как смяташ да го приключиш, след като вече си тук?