Читать «Пир за врани» онлайн - страница 359
Джордж Мартин
За Робърт тези нощи все едно изобщо не се бяха случвали. На заранта не помнеше нищо или поне се опитваше да я убеди в това. Веднъж, в първата година на брака им, Церсей на другия ден изрази недоволството си.
— Нарани ме — оплака се тя.
Той благоволи да се засрами.
— Не бях аз, милейди — отвърна й намусено като момче, хванато да краде ябълкови сладки от кухнята. — Виното беше. Прекалявам с виното. — И за да отмие признанието, посегна за рога си с ейл. Докато го вдигаше към устата си, тя го удари в лицето със своя рог толкова силно, че му счупи един зъб. След години го чу на един пир да разправя на слугинчето как си бил счупил зъба в рицарско меле. „Какво пък, бракът ни си беше меле, тъй че не излъга“.
Всичко друго обаче бяха лъжи.
— Кралице? — промълви Таена Мериуедър. — Имате странен поглед. Да не би да ви е зле?
— Просто си… спомнях. — Гърлото й бе пресъхнало. — Ти си добра приятелка, Таена. Не съм имала истинска приятелка от…
Нещо изтропа на вратата.
„Пак ли? — Настойчивостта на звука я накара да потръпне. — Да не би други хиляда кораба да са нападнали и нас?“ Загърна се в нощния халат и отиде да види кой е.
— Моля за извинение, ваше величество — каза гвардеецът, — но лейди Стоукуорт е долу, моли за аудиенция.
— В този час? — сопна се Церсей. — Фалайс да не би да си е изгубила ума? Кажете й, че съм си легнала. Кажете й, че хората на Щитовете са избити. Кажете й, че съм стояла будна половината нощ. Ще я видя утре.
Гвардеецът се поколеба.
— Ваше величество, тя е… не е никак добре, ако ме разбирате. Церсей се намръщи. Беше решила, че Фалайс е дошла да й съобщи, че Брон е мъртъв.
— Добре. Ще трябва да се облека. Въведете я и й кажете да ме изчака. — Когато лейди Мериуедър понечи да стане и да дойде с нея, кралицата я спря: — Не, остани. Една от нас поне трябва да си почине. Няма да се бавя.
Лицето на лейди Стоукуорт беше подпухнало, очите й бяха зачервени от плач. Долната й устна беше разкъсана, дрехите — мокри и раздърпани.
— Богове! — възкликна Церсей. — Какво е станало?
Фалайс сякаш не чу въпроса.
— Той го