Читать «Пир за врани» онлайн - страница 359

За Робърт тези нощи все едно изобщо не се бяха случвали. На заранта не помнеше нищо или поне се опитваше да я убеди в това. Веднъж, в първата година на брака им, Церсей на другия ден изрази недоволството си.

— Нарани ме — оплака се тя.

Той благоволи да се засрами.

— Не бях аз, милейди — отвърна й намусено като момче, хванато да краде ябълкови сладки от кухнята. — Виното беше. Прекалявам с виното. — И за да отмие признанието, посегна за рога си с ейл. Докато го вдигаше към устата си, тя го удари в лицето със своя рог толкова силно, че му счупи един зъб. След години го чу на един пир да разправя на слугинчето как си бил счупил зъба в рицарско меле. „Какво пък, бракът ни си беше меле, тъй че не излъга“.

Всичко друго обаче бяха лъжи. Помнеше какво й е правил през нощта, убедена беше в това. Виждаше го в очите му. Само се преструваше, че забравя — така беше по-лесно, отколкото да приеме срама си. Дълбоко в себе си Робърт Баратеон беше страхливец. С времето набезите му ставаха все по-редки. През първата година я взимаше най-малко веднъж на две седмици; в края се случваше по-рядко от веднъж на година. Но така и не прекрати напълно. Рано или късно винаги идваше нощ, в която се напиваше много и искаше да консумира правата си. Онова, което го засрамваше на дневна светлина, му доставяше удоволствие в тъмното.

— Кралице? — промълви Таена Мериуедър. — Имате странен поглед. Да не би да ви е зле?

— Просто си… спомнях. — Гърлото й бе пресъхнало. — Ти си добра приятелка, Таена. Не съм имала истинска приятелка от…

Нещо изтропа на вратата.

„Пак ли? — Настойчивостта на звука я накара да потръпне. — Да не би други хиляда кораба да са нападнали и нас?“ Загърна се в нощния халат и отиде да види кой е.

— Моля за извинение, ваше величество — каза гвардеецът, — но лейди Стоукуорт е долу, моли за аудиенция.

— В този час? — сопна се Церсей. — Фалайс да не би да си е изгубила ума? Кажете й, че съм си легнала. Кажете й, че хората на Щитовете са избити. Кажете й, че съм стояла будна половината нощ. Ще я видя утре.

Гвардеецът се поколеба.

— Ваше величество, тя е… не е никак добре, ако ме разбирате. Церсей се намръщи. Беше решила, че Фалайс е дошла да й съобщи, че Брон е мъртъв.

— Добре. Ще трябва да се облека. Въведете я и й кажете да ме изчака. — Когато лейди Мериуедър понечи да стане и да дойде с нея, кралицата я спря: — Не, остани. Една от нас поне трябва да си почине. Няма да се бавя.

Лицето на лейди Стоукуорт беше подпухнало, очите й бяха зачервени от плач. Долната й устна беше разкъсана, дрехите — мокри и раздърпани.

— Богове! — възкликна Церсей. — Какво е станало?

Фалайс сякаш не чу въпроса.

— Той го уби! — Гласът й затрепери. — Майко милостива, той… той… — Захлипа и цялото й тяло се разтърси.