Читать «Пир за врани» онлайн - страница 358

— Напротив — отвърна Церсей. — Всичко е наред. Утре сир Лорас ще отплава за Драконов камък, за да спечели замъка, да освободи флота на Редвин и да докаже мъжеството си на всички нас. — Разказа на мирската жена всичко, което се беше случило под неспокойната сянка на Железния трон. — Без своя доблестен брат малката ни кралица все едно, че е гола. Има си своята охрана, несъмнено, но аз разкарвам капитана им тук-там из замъка. Бъбрив старец с катерица на палтото. Катериците бягат от лъвове. Няма да намери кураж да се опълчи на Железния трон.

— Марджери има и други мечове около себе си — предупреди лейди Мериуедър. — Създала си е приятели из двора, а освен това с братовчедките си всички си имат обожатели.

— Няколкото ухажори не ме притесняват — каза Церсей. — Армията обаче е при Бурен край…

— Какво смятате да направите, ваше величество?

— Защо питаш? — Въпросът прозвуча прекалено директно за вкуса на Церсей. — Надявам се, че не мислиш да споделяш небрежните ми разсъждения с горката ни малка кралица?

— Никога. Не съм онова момиче Сенел.

Церсей не обичаше да мисли за Сенел. „Отплати се за добротата ми с измяна“. Санса Старк беше сторила същото. Както и Мелара Хедърспун, и дебелата Джейн Фарман, когато трите бяха момичета. „Изобщо нямаше да вляза в онази шатра, ако не бяха те. Изобщо нямаше да позволя на Маги Жабата да вкуси бъдещето ми в капка кръв“.

— Много ще се натъжа, ако предадеш доверието ми, Таена. Няма да имам друг избор, освен да те дам на лорд Кибърн, но знам, че ще плача.

— Никога няма да ви дам повод за плач, ваше величество. Ако го сторя, само кажете и сама ще се предам на Кибърн. Искам само да съм близо до вас. Да ви служа, както пожелаете.

— И каква награда очакваш за тази служба?

— Нищо. Ще съм щастлива, ако мога да ви задоволя. — Таена се превъртя на хълбок, маслинената й кожа лъсна на светлината на свещта. Гърдите й бяха по-едри от тези на кралицата и увенчани с големи зърна, тъмни като рог. „По-млада е от мен. Гърдите й не са започнали да увисват“. Церсей се зачуди какво ли ще е, ако целуне друга жена. Не лекичко по бузата, обичайната вежливост сред благородните дами, а истинска целувка, в устата. Устните на Таена бяха много пълни. Зачуди се какво ли ще е да засмуче гърдите й, да накара жената от Мир да легне на гръб, да разтвори краката й и да я използва, както би я използвал мъж, както Робърт използваше нея, когато го хванеше пиянството, а тя не можеше да го облекчи с ръка или с уста.

Тези нощи бяха най-тежките — когато лежеше безпомощна под него, докато той си взима удоволствието, вмирисан на вино и грухтящ като глиган. Обикновено се смъкваше от нея и заспиваше веднага щом свърши, и захъркваше, преди семето му да е засъхнало по бедрата й. Винаги след това я болеше, беше ожулена между краката и гърдите й боляха от мачкането. Единствения път, когато я накара да се подмокри, бе в брачната им нощ.

В началото на брака им Робърт си беше съвсем привлекателен мъж, висок, силен и здрав, но космите му бяха гъсти и твърди и я драскаха. „От Тризъбеца се върна друг мъж“, мислеше си понякога кралицата, докато я ореше. През първите няколко години, когато й се качеше, тя затваряше очи и си представяше, че е Регар. Не можеше да си представи, че е Джайм — беше твърде различен, непознат. Дори миризмата му не беше както трябва.