Читать «Пир за врани» онлайн - страница 360

Церсей наля вино и й подаде чашата.

— Пийни. Виното ще те успокои. Така. Хайде още малко. Сега спри да ревеш и ми кажи защо си тук.

Отиде цялата гарафа вино, докато кралицата най-сетне успя да изтръгне цялата тъжна история от устата на лейди Фалайс. След като я чу, не знаеше да се смее ли, или да плаче.

— Двубой — повтори тя. „Никой ли няма в Седемте кралства, на когото да може да разчита човек? Аз ли съм единствената във Вестерос с капка ум в главата?“ — Казвате ми, че сир Балман е предизвикал Брон в двубой?

— Той каза, че ще е п-п-просто. Пиката е р-рицарско оръжие, каза, а Б-брон не е истински рицар. Балман каза, че ще го свали от коня и ще го довърши, докато лежи д-долу з-зашеметен.

Брон не беше истински рицар, вярно. Брон беше кален в битките убиец. „Твоят кретен съпруг сам си е подписал смъртната присъда“.

— Страхотен план. Позволено ли ми е да попитам какво се обърка?

— Б-брон заби пиката си в гърдите на горкия к-к-он на Балман. Балман, той… счупи си краката, когато конят падна. Пищеше толкова жално…

„Наемниците не знаят жалост“, можеше да й каже Цердей.

— Помолих ви да уредите ловна злополука. Някоя отклонила се стрела, падане от кон, побеснял глиган… толкова много начини има човек да загине в горите. Нито един от тях не включва пики.

Фалайс все едно не я чу.

— Когато се опитах да изтичам при Балман, той… той… ме удари в лицето. Накара милорд д-да п-признае. Балман викаше за майстер Френкен да се погрижи за него, но наемникът, той… той… той…

— Да признае? — Това изобщо не се хареса на Церсей. — Вярвам, че нашият храбър сир Балман си е държал езика зад зъбите.

— Брон заби кама в окото му и ми каза да се махам от Стоукуорт, преди да е залязло слънцето, защото и с мен щял да направи същото. Каза, че щял да ме пусне на г-г-гарнизона, ако някой поиска да ме има. Когато заповядах да го задържат, един от рицарите му имаше наглостта да каже, че трябвало да направя както каза лорд Стоукуорт. Той го нарече лорд Стоукуорт! — Лейди Фалайс се вкопчи в ръката на кралицата. — Ваше величество трябва да ми даде рицари. Сто рицари! И стрелци с арбалети, да си върна замъка. Стоукуорт е мой! Те няма да ми позволят дори да си събера дрехите! Брон каза, че вече са дрехи на жена му, всичките ми к-коприни и кадифета.

„Парцалите ти са най-малката ми грижа“. Кралицата издърпа пръстите си от лепкавата й хватка.

— Помолих ви да духнете една свещ, за да ми помогнете да опазя краля. Вместо това вие изляхте гърне с адски огън върху нея. Вашият безмозъчен Балман намеси ли името ми в това? Кажете ми, че не е.

Фалайс облиза устни.

— Той… болеше го, краката му бяха счупени. Брон каза, че ще прояви милост, но… Какво ще стане сега с бедната ми м-м-айка?

„Ще умре, предполагам“.

— Ти какво мислиш? — Лейди Танда все едно си беше умряла вече. Брон никак не й приличаше на човека, който ще се престарава в грижите си за една стара жена със счупено бедро.

— Трябва да ми помогнете. Къде да отида сега? Какво ще правя? „Би могла да се ожениш за Лунното момче — едва не отвърна Церсей. — Той не е чак толкова голям глупак като покойния ти съпруг“. Не можеше да рискува с война на самия праг на Кралски чертог, не и сега.