Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 533
Матю Удринг Стоувър
— Забрави. Имам други планове. — През последните дни Хари беше започнал да подхвърля завоалирани намеци, че двамата с бога са стигнали до някакъв вид помирение. „Има някои сфери — призна той, — в които интересите ни се пресичат.“
— Хари…
— Престани, Крис. Нали ти казах още първия път… — Когато беше отклонил всяко мое предложение, от Херцог на обществения ред до, както той се изрази, „баронет на задника на географията“ — … ако приема титла от теб, някои хора ще започнат да държат сметка на Империята за нещата, които върша. Повярвай ми, Крис, това не ти трябва. Повярвай ми.
Открих, че наистина му вярвам.
— А какво се каниш да правиш?
Гласът му прозвуча по-топло и аз почувствах познатата лукава усмивка.
— Да създам малко проблеми.
12.
Часовете се превърнаха в дни, които от своя страна станаха седмици. Бях заринат от работа — която най-вече се състоеше в това да откривам на кои благородници мога да поверя воденето на държавните дела в Империята. Освен това помогнах на лейди Ейвъри и лейди Фейт да уредят домакинството си; Франсис Роси, злополучният Актьор, когото двамата с Киърандел бяхме отвлекли навремето, стана помощник на лейди Фейт. Каин му вярва, а новата маркиза има нужда от някой, който не само да я пази и защитава, но и който да превежда английския ѝ на западен диалект. Лейди Ейвъри вече събра значителен брой кадри от бивши Актьори за свои агенти. През тези седмици рядко виждах Каин, и то по мое желание.
Не можех да го погледна в очите.
Бях направил ужасна грешка, която не спираше да ме преследва и отравяше всеки мой съзнателен миг, докато единственото избавление от този ужас не стана непрекъснатата работа.
Бях погледнал в бездната.
Ето как се случи това:
— Трябва да разбера, Хари — казах аз един ден. — Трябва да разбера защо си бил толкова сигурен, че ще се получи. Когато уби Ма’елкот, откъде знаеше? Как се досети, че не бил изцяло погълнат от Слепия бог? Как разбра, че ще се обърне срещу господаря си, щом го слееш с реката? Защо бе толкова сигурен, че не даваш в ръцете на врага победата, за която той копнееше?
Най-накрая стигнах до основния въпрос, който едва се осмелих да задам.
— Откъде знаеше, че спасяваш света, а не че го погубваш?
— Ма’елкот ме попита същото нещо.
— И?
Той сви рамене.
— Не знаех.
Гледах го безмълвно.
— Мислех си, че съм мъртъв, Крис — рече той. — Колбърг и Социалната полиция в никакъв случай нямаше да ми позволят да си тръгна оттам. Единственото, което можех да направя, бе да се опитам да спася Фейт.
Отворих уста и студени тръпки ме полазиха по гърба.
— Ти… единственото…
— Дори не предполагах, че като убия Ма’елкот с
