Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 534

Все още зашеметен, аз заекнах:

— Значи… планът ти… ти не си… всичко това…?

— Това беше планът. Единственият ми план.

— От самото начало… — промърморих аз.

— Да. Още щом осъзнах какво става.

— Всичко това… затворниците, Лицата, монасите. Унищожаването на града. Рейт. Аз. Просто си ни използвал.

— Да.

— Причини всичко това само за да спасиш едно малко момиче.

Той кимна.

— И да отрежа парче от Ма’елкот. За да има с какво да ме запомни светът.

Той разпери ръце пред ужасения ми поглед, сякаш ми предлагаше прегръдка.

— Хей, какво да кажа? Аз съм такъв, какъвто съм.

— Да — съгласих се вцепенено аз. — Такъв си.

— Никога не се знае как ще се развият нещата. Няма как да стане. Вселената не работи по този начин. — Той ми се ухили. — Затова я малко по-весело!

— Не, аз… не, имам предвид… — Поклатих глава, опитвайки се да впиша всичко това в моята действителност. — Озовал си се на ръба на пропаст, в тъмното. И просто си скочил.

— Всеки ден, Крис. Всеки шибан ден.

И той звучеше толкова щастливо.

Аз не мога да съм щастлив. Дори не мога да мисля за това. Кара ме да се чувствам празен: кух, крехък, счупен отвътре.

Всичко е толкова безсмислено…

За мен съдят по всяка произнесена присъда. Също като т’Пас аз представлявам народ, който внезапно е получил всички права на анханските граждани, независимо дали го иска, или не. Също като Киърандел аз съм обречен да живея без онези, които не съм успял да спася. Също като Фейт трябва да се утеша с титла и власт, която ми е натрапена без моето желание или съгласие. Също като Рейт ми е даден бодливият дар на целта в живота.

Също като Каин сега светът иска от мен да бъда такъв, какъвто съм.

С какво съм заслужил това?

Хари обича да цитира Ницше: „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“

Единственият ми отговор е мантрата на Конрадовия Курц.

Осъзнавам напълно, че това е слабост на характера, че други, по-силни, могат да гледат в бездната, без да им се повдига. Знам, че адът се е разтворил под краката ми. Историята и на двата ми свята е наситена с чудовища, наречени крале, и демони, наречени императори.

Във всеки случай те са станали такива просто защото в една безсмислена вселена няма причина да не станат.

Получих и още един дар, далеч по-голям, отколкото заслужавам: когато ужасът ме залее, имам към кого да се обърна, за да ми спаси живота, и той винаги ще го направи.

13.

Каин отпи още една голяма глътка от стогодишното тинаранско в чашата си и направи физиономия.

— Знаеш ли кое е най-гадното? — попита той. — На цялата тази шибана планета никой не прави свестен скоч.

Двамата седяхме в дворцовата библиотека над бъчонка от най-доброто бренди от дворцовата изба; отдавна беше минало полунощ. Аз се бях настанил до същата тази маса, близо до топлината, излъчвана от потрепващия пламък на фенера. Каин се беше изтегнал на едно меко кресло, тапицирано със сияещо кадифе в цвят на черни череши.

— Има и по-сериозни проблеми — отвърнах аз.