Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 531
Матю Удринг Стоувър
— Графиня? — рече тя. Наблюдавах я как опитва на вкус титлата и открива, че доста ѝ харесва.
Което беше добре. Тя нямаше да се върне на Земята и беше аристократка до мозъка на костите си. Признавам, че го направих, воден от мисълта за интересите на Империята; предаването на управлението на бъдещия ни най-голям сухоземен търговски път в ръцете на безмилостен и страшно способен Бизнесмен за следващите петнайсет години със сигурност щеше да е от полза за Империята.
Мислех да обвържа титлата ѝ с условия — да я накарам да се закълне, че ще се откаже от вендетата си срещу Каин, — но самият Хари ме убеди да се откажа.
— Остави я да бъде такава, каквато е — каза той. — Ако ѝ наложиш подобно правило, само ще я накараш да започне да търси начини да го заобиколи. А междувременно ще трупа злоба срещу теб, че си ѝ създал толкова работа. Не си струва да си създаваш враг в лицето на Ейвъри Шанкс. Остави на мен да се занимавам с нея. Накрая ще разбере, че причинявайки болка на мен, наранява Фейт; а тя би предпочела вместо това да прегризе собствената си ръка.
Това може би бе първият ми урок по управление на държавата: понякога, за да постигнеш повече, трябва да направиш по-малко.
Следващият, естествено, беше Рейт.
Често си мисля за него и всеки път си го представям както тогава, когато се изправи пред мен при онази аудиенция — коленичил на стъпалата пред Дъбовия трон. Държеше главата си наведена, отказваше да срещне погледа ми. Държеше лявата си ръка, свита в юмрук, пред гърдите си; тя беше бинтована в няколко пласта ленено платно и бе достигнала размерите на боксьорска ръкавица. Маслото се беше просмукало в тъканите и когато той коленичи ред мен, то покапа по стъпалата като черни сълзи.
Беше дошъл, за да бъде съден. Искаше историята му да приключи с наказание за делата му.
Не исках да го съдя. Видях какво бе изстрадал, какво бе направил и какво му бяха причинили. Той беше един много самотен, много объркан млад мъж.
Двамата с Каин бяхме обсъдили Рейт, защото аз очаквах това да се случи.
— По-добре го дръж близо до себе си — посъветва ме Каин. — Шибанякът е опасен. И с времето ще става все по-опасен. Дръж го под око.
— Какво имаш предвид?
— Мислех си — каза Каин с лукава усмивка, — че от него ще излезе доста добър посланик в Безкрайния двор.
Замислих се върху думите му.
Докато мислех, Каин продължи:
— Дай поста на Рейт и съм почти сигурен, че вие двамата ще успеете да вкарате Деймън в Съвета на братята. Там му е мястото — да прави политика.
— Може би си прав — признах аз.
— С Рейт ще ти е по-добре. Трябва ти някой, който не се страхува от време на време да нарушава правилата.
— Някой като теб?
— Мен? — Той се засмя. — Аз не нарушавам правилата. Дори не ги забелязвам.
Помня как размишлявах колко си приличат Каин и Рейт и дори го споменах на глас:
— В определен смисъл сте като баща и син.
— Да — изсумтя той. — В недобър смисъл.
— Някога замислял ли си се дали не
