Читать «Библиотекарите» онлайн - страница 170

Когато пристигнаха. Абигейл се подаде през прозореца на каретата и изплака цяла река сълзи при вида на фермата Лайтбърн. А щом майка ѝ и баща ѝ излязоха от къщата да проверят откъде идва цвиленето на непознати коне, тя изхвърча навън и се хвърли в обятията им. Приятната изненада на Джосая Лайтбърн от неочакваното завръщане на дъщеря му бързо се смени с ярост при вида на д-р Франклин, който предпазливо слезе на замръзналата земя с болния си крак.

- Кой е той? - ядосано попита Джосая.

- Бенджамин Франклин - каза Абигейл. - Много прочут мъж от Америка и най-милият човек, когото съм срещала. Постъпих глупаво, че избягах, но никога нямаше да успея да се върна без неговата помощ.

- Къде беше? - попита майка ѝ Мери.

- Предимно в Лондон.

- И си дошла чак оттам? - слисано попита Мери.

Франклин приближи и протегна ръка.

- Точно така. Беше тежък път, но ето ни тук, здрави телом и духом. Щастлив съм да предам на грижите ви вашата блудна дъщеря, която ме увери, че няма да бяга отново.

- Как можем да ви се отблагодарим, добри ми господине? - попита Мери.

- Бих желал само няколко дни отдих, за да се възстановя, преди да се върна в Лондон. А също подслон за кочияша и храна за конете му.

- Не можете да останете тук! - гневно заяви Джосая.

- Татко, той знае за нас - каза Абигейл. - Заведох го във Вектис. Открихме тайното място.

- Казала си на външен човек? - вбеси се той.

- Това беше единственият начин да го убедя да ме откупи и да ме доведе у дома - захлипа тя.

- Добре, влизайте - сърдито рече Джосая. - Вашият човек може да остане в плевнята.

Франклин беше настанен на най-добрия стол до горящата камина, заобиколен от четири поколения Лайтбърн, радостни да видят отново Абигейл, топлеше премръзналите си крака и пиеше силен ейл.

- Давам клетвата си на джентълмен, че никога няма да разкрия това, което видях във Вектис, и онова, което ще видя в Пин - каза той на Джосая. - Просто трябва да знам за себе си, това е. Тайната ви ще бъде запазена. Не търся облаги от нея.

- Той доведе нашата Абигейл - обади се Мери, подавайки на Франклин купа с варено месо. - По очите му виждам, че е добър човек и че можем да му се доверим.

- Ще си помисля - каза Джосая.

На следващата сутрин Франклин се събуди много освежен. Две деца бяха преместени от леглото, за да го настанят, и той беше благодарен за удобствата. Слезе долу при камината, където Абигейл вече се беше заела с домашните задачи.

- Направих ви каша - гордо обяви тя, приближи се и прошепна в ухото му: - Татко се съгласи. Позволи ми да ви заведа под земята.

Франклин не смяташе да отлага посещението до тайното подземие заради овесената каша, така че се отказа от храната и я последва по скритото стълбище в задната част на къщата. Докато слизаше под нивото на пода, зърна за момент Джосая, на когото сякаш му се искаше да се изплюе.