Читать «Библиотекарите» онлайн - страница 169

- Мечтай си.

На Нанси ѝ се спеше и тя изгаси нощната лампа. Уил имаше други идеи. Дневникът на Франклин сякаш го приканваше. Не беше имал възможност да го дочете, пък и той имаше особено място в сърцето му. Беше му спасил живота.

Кожената книжка се отваряше трудно, защото ножът на Кени бе деформирал и пробил всяка страница. Уил внимателно я прелисти, докато не намери мястото, до което бе стигнал.

Въоръжен с .мощното и необичайно познание, изпитах най-голям порив да се върна в Америка, за да помогна на другарите си в нужда и да ги уверя, че ако се сражаваме срещу Короната, ще победим. И също толкова силно се изкушавах да забавя пътуването си, докато имам уникалната възможност да изпратя Абигейл до Йоркшърилично да видя чудотворците в действие. Като учен и натурфилософ не можех да постъпя другояче.

След като напуснаха остров Уайт, Франклин и Абигейл продължиха с карета от Лимингтън до Лондон. През краткото пътуване той бе потънал в мисли. Макар да предизвика неодобрително цъкане с език, Франклин помоли мисис Стивънсън да настани Абигейл в една стая за прислугата, докато той наеме най-добрата кола и коняр в Лондон за пътуването до Йоркшър. При хубаво време до Молерстанг можеше да се стигне за четири или пет дни. но беше януари и Франклин бе предупреден, че пътят може да продължи два пъти по-дълго. Спазариха се за цената и уговориха деня на заминаване.

Преди да отпътуват, той пусна писмо по куриер до Плимут. което трябваше да продължи с първия пощенски кораб до Филаделфия и оттам до Вирджиния. Беше адресирано до мъжа, когото Франклин смяташе за несъмнен главнокомандващ на колониалните сили в случай на война - Джордж Вашингтон. В писмото казваше на Вашингтон, че настроението в Лондон е мрачно и че политическите и икономическите компромиси от страна на краля са малко вероятни. Затова подканваше плантатора от Вирджиния да бъде силен и да се подготви за трудния път, който ги очаква. Съобщаваше, че веднага щом приключи с делата си в Англия, той също ще отплава за Филаделфия, за да подпомогне каузата. И накрая завършваше енергично и загадъчно: „Не ме питайте откъде знам, но го знам с абсолютна, дадена от Бог сигурност. Ако Континенталните щати решат да отхвърлят оковите на Короната със сила, ще победим. Повтарям, скъпи ми Вашингтон, това не е просто вярата на един оптимист. Моля ви да разпространите мълвата сред събратята ни във всички колонии. Това е факт. Ние ще победим".

Пътуването до Пин отне повече време и от песимистичните преценки на коларя, тъй като на два пъти ги застигна буря - веднъж при Бирмингам и веднъж при Манчестър.

Когато най-сетне стигнаха в Молерстанг, долината бе покрита със сняг, а хълмовете сияеха ослепително под яркото слънце. Франклин понесе несгодите на пътуването със стоицизъм и чувство за хумор, но когато стигнаха Пин, вече кашляше и изтощен трепереше под пътническото одеяло. Абигейл се бе оказала само отчасти добра спътница. Макар че го ласкаеше и дори го караше да се смее на глупости, така и не успя да предизвика по-сериозно ума му. Всеки път, когато тя се изцъкляше или задрямваше, докато ѝ говореше за науката и природата, той ѝ казваше, че ако беше вълшебник, щеше да я превърне в член на Кралското дружество, с когото да може да поговори подобаващо. Вечер спираха в хановете по пощенския път за Шотландия и Франклин задълбочено описваше в новия си дневник със синя кожена подвързия обстоятелствата, които го бяха отвели във Вектис и Пин.