Читать «Библиотекарите» онлайн - страница 168

Кени рухна на земята, като пъшкаше и ругаеше.

Открилият огън войник пристъпи напред и се приготви да стреля отново, но Уил го спря. Беше изненадан, че още е на крака и може да говори.

Нанси трескаво разкопчаваше ризата му, за да стигне до раната, но такава нямаше. Дневникът на Франклин падна на земята, пробит от корица до корица.

Извикаха лекар и Уил клекна до Кени.

- Не си чувствам проклетите крака - изстена Кени.

- Дръж се - каза му Уил. - Ще се оправиш.

Кени го изгледа кръвнишки.

- Знам, шибан минетчия такъв. Аз съм ОХ.

Уил се изправи.

- Е, господинчо, май ще бъдеш ОХ в инвалидна количка - отвърна той. - Наслаждавай се на остатъка от живота си. Желая ти дълги години.

31.

Лондонският им хотел беше удобен и тих, добро място да спрат и да поставят нещата в ред, преди да отлетят към дома. Мястото беше закътано, далеч от вниманието на папараците; бяха се регистрирали с фалшиви имена - господин и госпожа Франклин и синът им. Едва ли беше странно, че Франклин бе първото име, което хрумна на Уил.

Разпитите на полицията на Къмбрия, МИ-5 и Министерството на отбраната бяха приключили. Ужасният разговор с Лора за Грег - също. На сутринта щяха да минат на инструктаж в американското посолство със служители на ФБР и юристи от Министерството на правосъдието. Срещата беше отложена, докато Великобритания и САЩ не възстановят донякъде пострадалите си дипломатически отношения.

Филип си имаше отделна стая, Нанси и Уил се ширеха в приятен апартамент. Настаняването беше уредено от МИ-5 и Уил не се заинтересува кой плаща сметките. Реши, че ще разбере при напускане на хотела. Предпочете да се изтегне блажено в горещата вана, за да успокои изтерзаното си тяло, а по-късно се пъхна при Нанси под прохладните завивки върху мекия матрак.

- Как си? - попита тя.

- Натъртен. Но запътен към щастието.

Тя го прегърна.

- Мислиш ли, че Филип е добре?

- Много му се струпа за момче на неговата възраст. Надявам се, че ще се оправи - отвърна Уил.

- Имал е връзка с Хейвън, нали?

Уил кимна.

- Когато порасне, ще трябва да избира дали да я види отново. Сърцето е като ракета с топлинно насочване.

Тя го целуна.

- Твоето сърце се справи доста добре.

- Предполагам, че направи всичко, което се очаква от едно сърце.

Тя освободи едната си ръка и се обърна по гръб, загледана в украсения гипсов таван.

- Няма хоризонт. Все едно махнаха огромен товар от гърдите ми. Мога да дишам свободно. Мога да живея.

- Ами останалият свят? - попита той. - Той няма ли право също да диша и да живее?

- Мислиш ли, че британското или американското правителство няма да излязат с изявление? - каза тя. - В края на краищата, трябва да обяснят какво се е случило в Пин.

- Трябва ли? - попита Уил. - Кога за последно правителството е постъпило правилно? Ако питаш мен, ние сме онези, които трябва да оповестят новината. Знаем как се прави. Не ни е за първи път.

- На федералните няма да им хареса.

Той се изсмя.

- Да вървят по дяволите.

- Няма да мога да запазя работата си. Той прокара ръка през гърдите й.

- В такъв случай ще ти се наложи да живееш на лодката с мен.