Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 42

Осем минаваше, беше оживена петък вечер, седях в едно кафене на тротоара на Плас дьо ла Мадлен и чаках един застаряващ доктор. Той беше гастроном, чиито млади приятелки от Русия му излизаха по-скъпо от пиршествата, които щедро им устройваше, така че винаги изпитваше нужда от пари. Според мен изисканата бедност е голямо преимущество за един практикуващ медик. Тя означава, че когато определя диагноза или пише рецепта, той е готов да се вслушва в предложенията на самия пациент, ако разбирате какво имам предвид.

Не забелязах бялото такси първия път, когато мина - поне не съзнателно, - но някъде на заден план професионалното ми подсъзнание вероятно е регистрирало повторението във вечно променящата се плетеница на трафика.

Когато мина втори път, знаех, че е минало един път.

Пулсът ми се ускори, но външно не реагирах - обучението ми се събуждаше. Оставих погледа си да проследи колата възможно най-небрежно, ругаех комбинацията от фарове и трафик, които ми пречеха да видя ясно кой седи отзад. Вероятно не беше от значение - просто мисля, че е добре да знаеш кои са хората, дошли да те убият.

Потокът автомобили отнесе таксито и разбрах, че не ми остава много време - при първото преминаване те откриват, при второто планират стрелбата, при третото стрелят. Оставих десет евро на масата и тръгнах по тротоара.

Чух зад себе си глас - беше докторът, но нямах време да му обяснявам, че тази вечер няма да мога да му помагам във взаимното подхранване на навиците ни. Свих вляво, в Hediard, най-добрия магазин за храни в града, и продължих бързо между пирамиди от съвършени плодове към пълния с хора отдел за вина.

Всичко се развиваше мигновено - както винаги - и макар да нямах доказателства, инстинктите ми крещяха, че са гърците. Старецът не само разполагаше с нужното финансово влияние, но и имаше дълбок емоционален мотив да ме открие и унищожи - и всеки пропуснат рожден ден или Коледа само засилваха тази мотивация. Също така имаше лесен достъп до нужния персонал - докладите за престъпността от всяка полицейска служба в Европа заявяват категорично, че половин Албания се занимава с бизнеса с наемни убийства.

От отдела за вина на Hediard през малка врата излязох на странична уличка и тръгнах наляво.

Улицата беше еднопосочна и тръгнах срещу посоката на движението, което беше единствената стратегия при тези обстоятелства - така поне виждаш стрелеца, когато приближи.

Огледах улицата напред и си дадох сметка, че действам срещу добре организиран план. Не го знаех дотогава, но където и да отида, част от мен винаги мисли за най-добрия изход - то е като невидима програма за измъкване, която непрекъснато работи на заден план в ума ти. Най-много съжалявах за пистолета си.

Чаша кафе, бърза среща с доктора и такси за вкъщи - максимум половин час, както си мислех. Заради това пистолетът бе останал в сейфа в апартамента. След половин година бях станал небрежен, предполагам - дори и да ги видех да приближават, не можех да направя кой знае какво.