Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 43

Забързах към апартамента - първата ми цел беше да отворя сейфа и да се въоръжа. Свих вдясно, после наляво и излязох на улица Фабур Сент Оноре точно където исках - малко по-надолу от Елисейския дворец. Който и грък или албанец да беше в таксито, щеше да знае, че се намирам на най-безопасната улица в Париж - със снайперисти по покривите, наблюдавана непрекъснато, по цялата дължина, за да не се допусне терористично нападение. Едва сега се почувствах достатъчно спокоен, за да махна на такси.

Накарах шофьора да спре точно пред сервизния вход на сградата - ако отворех вратата на колата, без да се надигам, можех да отключа вратата и да вляза, без никой да ме забележи. Шофьорът си помисли, че съм луд - обаче според неговата религия е разумно да убиеш жена с камъни за изневяра, така че реших, че горе-долу сме равни.

Хукнах през подземните гаражи. Сградата, от варовикови блокове, някога е била великолепна фамилна градска къща, издигната през четирийсетте години на деветнайсети век от граф дьо Крисие, но след това бе западнала. Предишната година я бяха реставрирали като жилищна и аз наех апартамент на първия етаж. Беше малък, но въпреки това човек в моята ситуация нормално не би могъл да си позволи наема - само че материалното ми положение се бе променило, защото Бил Мърдок бе починал три години преди това, докато бях по задачи в Италия.

Не ме поканиха на погребението и ме заболя - просто получих бележка от Грейс, с която ме информираше, че съпругът ѝ е починал внезапно и вече е погребан. Ето това беше осиновителката ми - ревнива до самия край. Няколко месеца след това получих писмо от адвокат, с което ме осведомяваше, че фирмите на Бил - контролирани от офшорен фонд - са завещани на Грейс. Не беше неочаквано - в края на краищата двамата бяха женени от четирийсет години. В писмото пишеше, че макар и в завещанието да няма клауза за мен, Грейс е решила да отдели достатъчно пари, за да имам доход от осемдесет хиляди долара годишно до края на дните си. Не се казваше изрично, но тонът беше ясен - според нея това я освобождаваше от всякакви други отговорности към мен.

Две години след това, почти на същия ден, почина и самата Грейс. Реших, че поведението ѝ ме освобождава от задължения, и не присъствах на голямото изискано погребение в старата епископална църква в Гринич.

Отново и не за първи път останах сам на света, но нямаше как да не се усмихвам заради разликата отпреди две години - ако смъртта им бе настъпила в обратен ред, знам, че Бил щеше да ми остави значително състояние. Грейс остави всичко на музея „Метрополитън“, за да възстанови галерията стари майстори, носеща нейното име.

Тази информация ми беше предадена в писмо от адвокат, който също така споменаваше, че има малка подробност от наследството на Бил, която трябва да бъде финализирана. Отговорих му, че ще се отбия при него в Ню Йорк следващия път, когато съм там - и след това забравих за цялата работа.