Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 39

Монахът също пътуваше на север и - понеже се представях за служител на Световната здравна организация, който изучава ендемични заболявания - беше доста трудно да откажа да пътува с мен. Пресякохме реката в джипа - баржата едва се показваше над водата, която плискаше над бордовете, а четирисантиметровото ръждиво стоманено въже беше единственото нещо между нас и най-високия водопад в страната на половин километър надолу по течението. Най-напрегнатото пресичане на река през живота ми.

Докато излизахме от долината под покривалото на джунглата, монахът ме изгледа прекалено продължително и ме попита за работата ми. Благодарение на лекциите по медицина успях да му представя чудесен разказ за денгата, но скоро ми стана ясно, че не вярва и дума от чутото. Може би беше чувал за лагера от бетонни блокчета край Дои Сам Муан.

Беше живял в ашрам недалеч от Ню Йорк, така че знаеше доста повече от очакваното за живота в Америка и говореше интелигентно за наркотиците, използвани за развлечение, и за стреса на модерния живот. Започнах да добивам усещането, че разговорът не е обикновен.

-      Имаш вид на преследван - каза ми накрая с онова изражение на будистите - повече тъга, отколкото оценка.

Преследван? Засмях се и му казах, че за първи път чувам такова нещо - хората обикновено ме слагат от другата страна на хранителната верига.

-      Няма друга страна на хранителната верига - каза той тихо. - Само Западът вярва в това. Ако няма състрадание, всеки бяга от нещо.

Погледите ни се срещнаха. Усмихнах се и го попитах дали би станал проповедник. Той се засмя и поиска да му кажа дали знам как селяните ловят маймуни.

Казах му, че знам някои неща за живота, но това не е сред тях.

-      В Харвард не ядяхме много маймуни - общо взето само за Деня на благодарността и Коледа - отговорих.

И той ми обясни, че завързвали с верига издуто в долния край гърне с тясно гърло за някое дърво.

-      Слагат на дъното ядки и каквото друго маймуните обичат да ядат. През нощта някоя маймуна слиза от дърветата и мушва ръка в дългото тясно гърло на гърнето. Грабва шепа ядки и свива дланта си в юмрук. И не може да я измъкне през гърлото. Остава уловена вътре. На сутринта селяните отиват и удрят маймуната по главата.

Погледна ме.

-      Разбира се, това е зен притча - каза и се усмихна. - Поуката е, че ако искаш да си свободен, трябва да се откажеш.

Да, разбирам дотолкова, казах му. Историята е добра, но за мен не означава нищо, поне в момента.

-      Предполагам, че е така - отвърна той, - но може би пътищата ни се срещнаха, за да ти я разкажа? Ти си млад лекар - един ден може да дойде време, когато ще означава.

Беше прав, разбира се. Времето наистина дойде, и то по начин, който се различаваше драстично от всичко, което бих могъл да си представя - седях в Женева една вечер и чаках бурята, мислех за масовото убийство в Ню Йорк и жените с къси поли, които вербуват завършващи студенти за новата ера.