Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 379

Чух Кумали да шепне:

-      Идват!

Свалих предпазителя на оръжието - надявах се и полицайката да е направила същото - и зачаках. Сарацина стоеше над мен, аз дишах тежко - рухнал човек, чийто поглед обаче беше закован в лъскавия стоманен капак.

Видях отраженията на Николаидис и другите двама, когато влязоха, и се заставих да изчакам момента, който снайперистите наричат „максимален ефект“. Четири секунди, три...

Слънцето се бе преместило леко по траекторията си. През пробития покрив проникваха слънчеви лъчи и сега ярък отблясък от капака привлече вниманието на тримата.

Николаидис не беше глупак - веднага разбра, че капакът е преместен. Примижа и видя, че ги наблюдавам. Изкрещя някакво предупреждение на албанците, отскочи настрани и извади пистолета си.

Аз се претърколих и заех позиция за стрелба. Кумали стреля с беретата, но не беше достатъчно добра, за да улучи каквото и да било, да не говорим за спринтиращ бик.

Претърколих се през прахоляка и калта, при което болката от ранения крак и гръдния ми кош ме прониза страховито, и се прицелих в Здравеняка. Той се завъртя с автомата, готов да надупчи каменното корито и всичко около него, включително и мен.

Сарацина, невъоръжен, се спусна да се скрие зад купчината отломки...

Легнах по гръб, сложих пръст на спусъка, но пръстът ми беше толкова отекъл, че не усещах метала. Изстрелях три куршума към Здравеняка, като опитах да ги разпределя както трябва. Обикновено първият ми изстрел улучва мишената, но ситуацията сега далеч не беше обикновена и първите два куршума не улучиха изобщо.

Третият го проби в слабините. Попадението изобщо не беше смъртоносно, но стрелях от толкова близо, че куршумът го блъсна назад. Той изпусна скорпиона и притисна с ръка остатъците от гениталиите си.

Кумали сипеше куршуми по петите на Николаидис, който тичаше бързо, и не обръщаше внимание на нищо друго. Не го улучи, но простреля Помощника в гърлото и той се свлече.

Тя продължи да стреля по Николаидис, който обаче бързо приближаваше каменното корито. В калта около мен заплющяха куршуми.

Боже! Бих изкрещял, за да я предупредя, обаче нямаше да ме чуе сред изстрелите и писъците на Здравеняка, който опитваше да спре кръвта, която се стичаше от чатала му Опитах да се претърколя на безопасно място, но нещо ме перна и ме върна обратно. Остра болка прониза рамото ми и разбрах, че ме е улучил някой от изстреляните хаотично куршуми.

Успях да се надигна на едно коляно и да насоча пистолета към Николаидис, който дори не беше ранен. Изругах проклетия си показалец, който като че ли нямаше сила да натисне спусъка, и видях, че лявата ми ръка, с която подкрепях цевта, трепери като побесняла.

Пуснах бързо четири куршума, но успях само да улуча гърка в краката, при което той падна и пистолетът отлетя настрани. Завъртях се бързо - знаех, че трябва да приключа веднага, защото после няма да имам сили. Видях кастрирания Здравеняк да се спуска към скорпиона си.

Стрелях в движение - и за първи път се справих както трябва - два куршума попаднаха в гърдите му. Нищо особено, но го убиха.