Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 366
Тери Хейс
Тя отново се обляла в сълзи, хълцанията на детето станали още по-жални и Брадли искал единствено да приключи с всичко това възможно по-бързо. Още не било станало време, но той изключил телефона от зарядното - въпреки настояването ми да спазва уговорката точно - и решил, че докато Кумали отговори, ще мине още известно време.
Телефонът давал свободно - хайде, хайде, хайде!
И чул глас - слава богу, помислил си. Женски глас, говорел на турски. Изслушал няколко думи и решително прекъснал жената. Попитал дали е Лейла Кумали и ѝ наредил да слуша внимателно...
Жената продължавала да говори с безизразен глас. Бил - Бен си дал сметка - автоматичен.
Бавачката - залитала под собствената си тежест, слабите ѝ колене едва издържали сто и петдесетте ѝ килограма - видяла през сълзи, че нещо се е объркало много сериозно - Брадли бил близо до паниката. Дишал тежко, мълчал - гласът говорел на език, който той не разбирал, не можел да го разшифрова, не знаел какво да прави. Това било нещо непредвидено. Къде по дяволите била турската полицайка?
Погледнал си часовника - трийсет и две секунди до изтичането на четирите минути. Канел се да затвори, когато друг глас, от уважение към клиентите на компанията, предал съобщението и на английски:
„Абонатът, когото търсите, е извън обхват или апаратът му е изключен“.
Брадли се вцепенил. Господи!
Кумали слязла по мраморните стъпала до мястото, което привличало археолозите повече от което и да било друго в комплекса.
Дълбоко под земята, където все още има съвсем запазени мозайки и стенописи, застанала до воден басейн, чиято повърхност е неподвижна като самата смърт. Това е храм, в който благородниците някога принасяли жертви на боговете си, за да им благодарят за безопасното пътуване. Кумали била идвала тук и сега дошла с надеждата магията на мястото да заглуши виковете и стенанията на Спиц. Не си дала сметка, че мястото заглушава и телефонните сигнали.
Загледала се в отражението си в подобната на огледало вода и си казвала, че това, което брат ѝ ще направи с американеца, не се отличава от това, което сполита мюсюлманите в Абу Гариб и Гуантанамо. И в Ярка светлина.
Успокоена от тази мисъл, минала покрай басейна и навлязла още по-дълбоко в подобните на катакомби коридори.
Никакъв звук или телефонен сигнал не можел да проникне там.
Здравенякът и другият извадиха къса широка дъска, скрита зад купчината отломки и боклуци. Аз се дърпах и съпротивлявах, за да печеля време, но поради болката в коляното ми и в гръдния кош за тях не беше проблем да ме завържат за дъската с широки каиши.
Бях с лице нагоре, стегнат толкова здраво, че не можех да помръдна. Физиономията на Сарацина се появи в полезрението ми - напълно безразлична; той улови китката ми и изсумтя доволно - беше лекар и от пулса ми разбра, че ме е страх.
Посочи Николаидис и ми каза:
- Когато приключа, този човек, който в момента има проблем със зъбите, ще те разпита за едно убийство, което вашите разузнавателни агенции са извършили на Санторини. Иска да знае кой е наредил нападението и имената на преките извършители. Ясно ли е?