Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 365

Замълчах, отпуснах се леко, като човек, претърпял поражение. Здравенякът и помощникът му отпуснаха хватката за момент, както опитваха да ме подкрепят, и аз се хвърлих рязко напред и забих чело във физиономията на Николаидис. Долната му устна се сцепи, рукна кръв, той залитна назад и изплю два долни зъба.

Още няколко секунди. „Хайде, Бен - вече може! Не бъди прекалено точен!“

Бика изрева от болка и се спусна към мен, но го спря рамото на Сарацина, който застана между нас.

-      Губим време - каза той и погледна първо здравеняка, после другия.- Започвайте.

Бих предпочел да продължим да си бъбрим. Поне още трийсет и шест секунди. Но тези типове като че ли не харесваха този вариант. Двете албански горили ме повлякоха назад, към прохода, и се озадачих - мислех, че акумулаторът или другото оборудване, от което имат нужда, ще им е подръка.

Объркването ми се изпари, когато видях пълното мраморно корито и си дадох сметка какво означава. Мислено опитах да превключа скоростите - бях се подготвил за болка, не за ужас. Смятах, че ще издържа електродите или клещите, с които се изтръгват нокти, за малко, обаче сега влачех краката си, опитвах да печеля секунди - всяка щеше да е от значение. Ако се разприказвах, всичко щеше да отиде по дяволите.

Четирийсет и две секунди. Наркотрафикантът от Дои Сам Муан, онзи, закоравелият тип с белезите от мачете по гърдите, беше издържал двайсет и девет.

Сарацина спря до мраморното корито и каза нещо на сестра си на арабски. Не разбрах думите, но жестът му беше повече от красноречив - приканваше я да се разходи. Това, което щеше да се случи, не беше подходящо за жени.

Трийсет и осем секунди. „Не ме разочаровай, Бен!“

33.

Брадли също отброявал секундите, само че използвал часовник и заради това броенето му било различно - по-точно от моето. Според него оставали четирийсет и шест секунди.

Дебелата бавачка била плувнала в пот и като че ли всеки момент щяла да се свлече на пода. Още по-лошо: стояла в локва урина - изпуснала се в момента, в който разбрала какво има предвид Брадли. С насочен пистолет - според инструкциите ми - той я накарал да вземе малкия и да застане в средата на стаята, точно под дебелата греда на тавана. Сега, седем минути след това, жената продължавала да хленчи и да се моли на турски, а момчето, макар и да било преодоляло първия пристъп на страх и крясъци, продължавало да плаче и да пита за майка си.

Всичко това късало нервите на Брадли и когато не гледал часовника си, той стоял със забит в пода поглед, като човек, който всеки момент ще повърне. Въпреки отчаянието си бавачката забелязала това и се объркала съвсем - той, изглежда, не бил толкова лош човек в края на краищата. Това ѝ дало куража пак да събере малкото английски думи, които знаела, и да опита да го умилостиви.

-      Млък! - извикал Брадли, повторил го още по-силно и вдигнал пистолета, защото тя не млъквала.