Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 33

Христос и хората му - охрана от трима албанци плюс група „кукли“, с каквито майка му вероятно го е предупреждавала да не дружи - седели на маса, от която виждали пристанището.

-      Всичко готово? - попитала една от нашите жени колегите си мъже на приемлив италиански, с въпросителна интонация, но всъщност като заявление. Мъжете кимнали.

Жените разровили чантите си, отместили настрана червилата и гримовете, извадили калъфите с фотоапаратите. После измъкнали оръжията, пистолети SIG Р232, от неръждаема стомана, и се обърнали.

Гардовете на Христос с техните джинси, прилепнали тениски и чешки картечни пистолети не са имали шанс срещу истински професионалисти. Двама изобщо не разбрали какво се случва - просто чули звук от трошене на кости, когато куршумите пробили главите и гърдите им.

Третият гард успял да се изправи, при което единственото, което постигнал, било, че се превърнал в по-голяма мишена. Това показва колко е бил подготвен. Улучили го с три куршума, което всъщност е било излишно, защото още първият изкарал сърцето му през гърба.

Както обикновено при подобни ситуации, всички се разпищели и разкрещели - без абсолютно никакъв резултат. Един от тях бил Христос. Вероятно е опитал да овладее положението. Изправил се и бръкнал под ризата си, за да извади беретата, която обикновено носеше в колана си.

Подобно на доста други, които се мислят за големи професионалисти, той не беше минал истинско обучение и явно е смятал, че е достатъчно да държи предпазителя на пистолета си вдигнат. В паниката на истинската престрелка, при ваденето на оръжието, сложил показалеца си на спусъка и се прострелял в бедрото. Изтръпнал от болка и унижение, решил да се обърне към нападателите. Видял двете жени на средна възраст, застанали леко разкрачени, които — ако е имало оркестър - биха приличали на госпожи, готови да се впуснат в танц.

Вместо това обаче те стреляли отново, от шест-седем метра, всяка по два куршума. Повечето жизненоважни органи на господин Христос - включително мозъкът му - престанали да действат още преди трупът му да се свлече на пода.

Веднага след това петимата агенти засипали огледалата с куршуми, вдигнали впечатляващ шум и засилили паниката до максимум. Ужасените посетители хукнали към изхода, японски турист опитал да заснеме всичко с телефона си, а рикоширал куршум попаднал в задните части на една от придружителките на Христос. Както нашите агенти ми казаха по-късно, по облеклото на тази жена можело да се съди, че задникът я е болял така и друг път, но сега нямало кой да ѝ плати.

Тази рана беше едйнствената съпътстваща щета - доста добро постижение предвид многото хора в ресторанта и непредсказуемостта на всяко убийство.

Агентите прибрали оръжията си, изхвърчали през вратата сред паниката, изкрещели някой да извика полиция. Събрали се на предварително уговорено място - малък настлан с калдъръм площад - и се качили на четири мотора „Веспа“, с които се снабдили, след като платили сериозна сума на местен сервиз. След това се спуснали към пристанището по тесните улички, а шефът на екипа се обадил по мобилния си телефон, за да извика моторниците, чакащи в съседния залив.