Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 32

Замислен за тъмната история около такава голяма част от скритото богатство на Женева, излязох на улица „Рона“ и свих вдясно, спрях близо до входа към стария град и се обадих по криптиран телефон до един гръцки остров.

Банковите документи в куфарчето, което сега беше заключено с белезници за китката ми, представляваха смъртната присъда на Христос Николаидис, а в света, който обитавах, няма обжалвания и отлагания на изпълнението в последната минута. Оказа се, че екзекуцията му не е грешка, но начинът, по който я осъществих, определено беше.

На Санторини очакваха обаждането ми петима убийци - трима мъже и две жени. Със синьото си пристанище, ослепително белите къщи, накацали по склоновете, и магаретата, които разхождаха туристи нагоре, към елегантните бутици, това е един от най-красивите острови на Гърция.

Облечени с бермуди и тениски, хората от екипа бяха невидими сред останалите хиляди туристи, които посещават острова всеки ден. Оръжията бяха във фотографските им чанти.

Месеци преди това, когато тайнствената фамилия Николаидис влезе в полезрението ни, вниманието ни бе привлечено от ледоразбивача Arctic N. Регистрираният в Либерия стометров кораб, способен да издържи на практика всякакви атаки, беше превърнат с цената на огромни разходи в луксозен круизер, с хеликоптерна площадка и гараж за ферари на борда. Предполагаше се, че това чудо е предназначено за суперелитния чартърен бизнес по Средиземноморието, но - удивително - винаги имаше само един клиент - Христос Николаидис, който водеше антуража си от красавици, навлеци, бизнес партньори и бодигардове.

През цялото лято следихме кораба със сателит и докато бяхме в Грозни и Букурещ, за да преследваме предатели и наркодилъри, наблюдавахме как безкрайното парти се мести от Сен Тропе към Капри и накрая до кухината от вулканичен кратер, която оформя пристанището на Санторини.

Корабът остана там - Николаидис и гостите му всеки ден се местеха от палубите на кораба в ресторантите и нощните заведения на града и обратно.

Междувременно, на половин континент оттам, аз чаках на един уличен ъгъл в Женева да отговорят на позвъняването ми. Когато отговориха, казах на мъжа, седнал в кафене на един хълм, само четири думи:

-      Ти ли си, Рено?

-      Имате грешка - отговори той и прекъсна. Жан Рено е името на актьора, който изигра ролята на наемния убиец във филма „Леон“, и шефът на екипа в кафенето знаеше, че споменаването му означава смърт.

Кимнал на колегата си, който веднага се обадил на другите трима агенти, и се смесили с тълпите туристи другаде. Петимата се срещнали близо до красивия бар и ресторант „Растони" - не се отличавали по нищо от обикновена група заможни европейци, които се събират на обяд. Основни стрелци на групата бяха двете жени и това, боя се, беше моя грешка.

Моите така наречени туристи влезли в ресторанта малко след два, когато той все още бил пълен с клиенти. Трима заговорили претрупания от работа управител, за да им намери маса, а жените отишли на бара уж за да проверят грима си в огледалата отзад, но всъщност за да определят в отражението точното положението на посетителите.