Читать «Аз съм пилигрим» онлайн - страница 24

След сериозно ровене в полицейските бази данни стана ясно, че той е истинската ни мишена - долнопробна отрепка без убеждения, но със значителна роля в три убийства и още десетина други престъпления, свързани с насилие. На трийсет и една, грък, той беше най-големият син на необразовани родители, които живееха край Солун. Тук е важно да подчертаем, че родителите му бяха необразовани - не глупави. Определено не бяха глупави.

През следващите седмици се заровихме още по-дълбоко в живота му и семейството му ставаше все по-интересно. Този сплотен клан от братя, чичовци и братовчеди се оглавяваше от шейсетгодишния баща на Христос, Патрос - безмилостен глава на фамилията. Както казват в Атина, този тип имаше „дебел балтон“ - дълго криминално досие, - но заедно с това се радваше и на сериозен материален успех. Лека промяна в орбитата на американски сателит, който следеше Балканите, осигури удивително добри снимки на семейния имот.

Сред декари лавандула беше построен комплекс от седем луксозни къщи, басейни и конюшня, оградени с четириметрова стена, която се охраняваше от албанци с картечни пистолети „Скорпион“. Изглеждаше странно, предвид факта, че семейството търгуваше на едро с цветя. Може би кражбите на цветя са по-голям проблем в Северна Гърция, отколкото си мислят повечето хора?

Разсъждавахме, че подобно на колумбийския картел Меделин преди тях те също са организирали комплексна система за бърз шосеен и въздушен транспорт, нужна за транспортирането на нетраен продукт като цветята, и я използват за транспортиране и на доста по-доходоносна стока.

Обаче какво общо имаше фамилия наркодилъри от Северна Гърция с моя предшественик и защо той е изпратил на най-големия син на фамилията кутия пури в седемзвезден хотел в Арабския свят? Не беше изключено бившият Син ездач да е бил зависим от наркотиците и Христос да го е снабдявал, но това изглеждаше малко вероятно - гърците очевидно се занимаваха с бизнес на едро.

Канех се да зарежа всичко това като поредната безплодна следа - може би Христос и предшественикът ми не са били нещо повече от сприятелили се отрепки, - когато, и пак късмет, една мрачна нощ в Лондон не можах да заспя. Гледах покривите от апартамента си в Белгрейвия и си представях как двамата вероятно са вечеряли в някой от ресторантите със звезди „Мишлен“ в района, и изведнъж си дадох сметка, че отговорът на най-тежкия ни проблем вероятно е пред очите ми.

Ами ако не руснаците са плащали на нашите агенти предатели? Ако Христос Николаидис и семейството му са поели тези разноски? Защо ли? Защото са внасяли наркотици в Русия и по този начин са плащали за „лиценза“ да го правят. Нещо като данък върху бизнеса.

Това означаваше гърците да използват мръсните си пари и уменията си да ги изпират, за да прехвърлят суми от своите сметки към сметки на нашите предатели - по този начин руските разузнавателни служби не биха се появили в близост до операцията. При такъв сценарий, ако някой е получил сериозна сума - Синия ездач например, - би могъл да изпрати кутия скъпи пури на този, който му е платил, Христос Николаидис, заминал на почивка в Дубай.